„НАЙ-УСПЕШНИЯТ“ БЪЛГАРСКИ МИНИСТЪР В ДЪРЖАВАТА НА АНЦУГА…
„НАЙ-УСПЕШНИЯТ“ БЪЛГАРСКИ МИНИСТЪР В ДЪРЖАВАТА НА АНЦУГА…
––––
„Ние оставихме всички мангизи да минават през банката на тоя лайнар, на Доган… заради един медиен комфорт и сега разбрахме, че това са едни гадове, които ни изпързаляха… Всички ли сме роби само на един дебел, грозен, на 20 г. милионер бе, да му е.а пу.ката майна. Всички ли сте роби на такъв изрод, нямате ли смелост… Как е станал този боклук мултимилиардер на 20 г. и е изкупил всички хора и за 1000 лева заплата всички му слугуват… Няма медии. Аз оня ден се обаждам на Валя Велева и казвам – искам да направя интервю, а тя казва: о, моля ти се недей. После звъня в „Стандарт“ на Славка (Бозукова – гл. редактор на изданието – б.а.), нарочно го правя… Петьо Блъсков изцяло се е продал… По мое време г-н Борисов направи голяма грешка. Какво направи той – на него му трябваше медиен комфорт. Това са на Доган вестници. Ако смятате, че този фес не ви управлява, селски от Дръндар – то това ви е нацията на 1300 г., да ви е.а циганската нация…”
(Вежди Рашидов пред жуналисти)
–––-
Тези дни виждам какъв многоброен взвод от платени слагачи се хвърлят на амбразурата, за да защитят незащитимото, тоест Веждито. Дори и от нафталина излязоха едни фигури,които с пяна на устата взеха да ни убеждават,че България никога не е имала по-достоен министър на културата…
Очаквам деня,когато този няма да е вече министър. И ще наблюдавам какво ще пишат и говорят за него същите,които днес са на амбразурата.
Всъщност аз зная какво ще бъде. Този филм с главен герой българския тарикат,наведен сервилно пред силния на деня, вече съм го гледал мниго,много пъти.
Но все пак. Още веднъж? Не е лошо,нали?
В България никой не обича хората с памет. Но ние все още дишаме, някои и това не искат, ние все още помним.
Аз помня как всеки ден Вежди бе в писателското кафене в компанията на тогавашния зампредседател на Държавния съвет Георги Джагаров. Тези хора всякога бяха в едно опиянение… Малцина имаха тази привилегия да бъдат на една маса с най-мастития поет-държавник, дясната ръка на Тодор Живков. Да спечелиш вниманието на Джагаров значеше,че за теб вече няма затворена врата. Отделно тоновете уиски, които те чакаха… Докато ние се плюнчехме по цял ден на едно коняче или ракийка.
Да,ние все още помним. Затова и някои, в това число и Вежди, мразят хората с памет.
Всъщност каква е разликата между онова време и днешното? Няма никаква разлика. Само дето онова време днес се представя за тоталитарно, комунистическо,докато днешното се определя като демократическо?!? Но героите са едни и същи. С тази единствена разлика,че слугинажът тогава днес вече е на върха на държавата, шутът на компанията вчера днес вече е министър…И че днешният слугинаж на този министър сам се определя за стожер на демокрацията. А всъщност е слуга на слугата на комунизма, който днешните “ демократи“ уж неистово мразят.
Прочетете този текст. Да,това е „най-успешният“ български министър…
Вижте що значи изказ на високо ниво, вижте най-груба каруцарска лексика,вижте епитетите, с които този охарактеризира народа ни, вижте думите, които излизат от устата на този пращящ от култура и изтънченост на мисълта МИНИСТЪР!
Е,какво ли още ще си причини българинът?
Прочетете отново оная псувня,където „най-успешният“ казва какви са всъщност според него българите… О, неразумний…
В що-годе нормална държава с хора,които имат поне остатъци от достойнство такъв никога повече не би помирисал медия, а у нас той бе не само отново избран за министър,но и „произведен“ с плам в „най-успешния“ бг-министър?!?
Ех, народе…
А пък като сложим до него и оня с анцуга, то тя става една…
Да, държавата на анцуга…Димо Райков
Kолаж: Свободен човек