КНЯЗ БОРИС I ПОКРЪСТИТЕЛЯТ – С ПРОЗРЕНИЕ ЗА ЕТНИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ И СТРАТЕГИЯ ЗА КУЛТУРА!
КНЯЗ БОРИС I ПОКРЪСТИТЕЛЯТ – С ПРОЗРЕНИЕ ЗА ЕТНИЧЕСКО ОБЕДИНЕНИЕ И СТРАТЕГИЯ ЗА КУЛТУРА!
На 2 май честваме паметта на Княз Борис – Покръстителят, един от 13-те поименни безсмъртни българи, според Ваклуш Толев.Княз Борис – Покръстителя
Ражда прозрение за етническо обединение и стратегия за култура!
„Княз Борис I е с гeниалното пpoницание за необходимостта от валенция за единство на етничностите и за peпpeзентативност в Европа. Далновидността на големия държавник прави съдбовния ход на българската история: извършва Кръщението на народа си поради историческа необходимост!
Княз Борис чрез религия прави обединение, защото религията е духовна потреба и нравствена градация, но и социална сила!
От два етноса той създава един народ чрез кладата на една вяра и огнището на един олтар. Неговата жертвоготовност и воля му дават сили да пожертва цели родове, да принесе в жертва на бъдещето дори и сина си. Това е жертвоприносната тайна – служение без себе си!
В душата на българина са написани скрижалите на достойното бъдеще, чертани са бъднини на човечеството. Затова го обранва ръката на съдбата и Небето го съхранява в неговото еднолично Божие поклонение, та с улеснение да приеме Триликия, но Единосъщен Бог!
Княз Борис чрез религията създава и стратегия за културата. Извор е азбуката, трапеза – книжнината! Той изгражда книжовните школи, двете български академии – Oхридската и Преславската. И във великия Преславски събор – „Приложение книг“, старобългарският език се въвежда в църквите и държавните институции. Чрез писменост и култура Борис спасява от „византийската хиена“ своя народ!
Другото прозрение на този княз е, че иска самостоятелна църква. Затова са големите му дипломатически борби – преговорите, които води със Западната и с Източната църкви, докато изтръгне най-доброто за Българската – независимост. И после става монах не защото е грешник, а защото бъдещето има нужда от образци. И църквата го канонизира като равноапостолен.
Княз Борис – Покръстителя ни обединява чрез християнството и ни спасява от асимилация чрез културата – в историческия си път България живее два века с меч и единадесет века с меч и перо – не защото сме войнстващи, а защото сме предназначени!
Из книгата на Ваклуш Толев „Духовните дарове на България“ том 2