ТРАЕКТОРИЯ НА СВОБОДНОТО ПАДЕНИЕ

ТРАЕКТОРИЯ НА СВОБОДНОТО ПАДЕНИЕ

От време навреме се случва да се срещам с бивши мои колеги-журналисти. Говорим си за това-онова и неизбежно стигаме до печалната тема за падението на занаята. Усещам ги, че се чувстват неловко и неудобно в мрежите на актуалните си зависимости от политици, собственици на медии и други неприятни обстоятелства, които винаги са съпътствали журнализма.
Винаги стигаме и до подтемата за допустимостта на злото в професията. Т. е. търсим границите на позволеното и непозволеното, опитваме се да дефинираме към кой параграф от неписания устав на репортера се причислява тъпия въпрос „Как се чувствате сега, след случилото се?“, който днешните репортери умират да задават на близките на някой убит или пострадал.
И днес така стана. Говорихме, говорихме и нищо – само констатирахме безизходицата, в която е набутана гилдията. Илюстрациите? Ами те бяха от актуалните събития. Липсата на елементарна солидарност в колегията, злорадството, че тв7 е пострадала – та нали там заплатите били чуетирицифрени? Така им се пада на тия с големите заплати, а ние бачкаме за жълти стотинки – това е лайтмотивът на журналистическите реакции по повод на престъпноте безобразия в една телевизия. Журналистите до такава степен са оскотели в слугинажа си, че дори не допускат, че случилото се в тв7 може и тях да ги сполети. Може да сполети всяка една фирма, фабрика или оранжерия за ранни домати.
Разбира се, че в едно болно общество, каквото е нашето, не може да има неболна журналистика. В някаква степен тая професия все повече заприличва на футбола и върлуващите в тоя спорт безсрамни и цинични богаташи-простаци, които напоително разправят приказки за произхода на първия си милион.
Безнадеждна работа са нашите констативни разговори. Безнадежно е и да ви занимавам с плахите си разсъждения за историята на свободното падение.Любо КОЛЬОВСКИ