В ПОСЛЕДНИТЕ 25 ГОДИНИ НИЕ СМЕ НА ШАМПИОНАТ ПО ВЪЗДУШНА КИТАРА
В ПОСЛЕДНИТЕ 25 ГОДИНИ НИЕ СМЕ НА ШАМПИОНАТ ПО ВЪЗДУШНА КИТАРА
Гледали ли сте шампионат по въздушна китара? Ако има някой, който не е, нека си пусне някое клипче от Тубата – пълно е.
Или иначе казано, за Бутафорията като начин на управление и живот, натрапени ни от банда, провъзгласила се за елит.
През 1988 бях последна година в гимназията, но ясно виждах безсмислието на всички отчети, доклади, мерки, мероприятия и прочие инициативи, които до една преливаха от пусто в празно и страната вървеше скоростно надолу. Дефицит, корупция, шуробаджанащина, раздута и никому ненужна администрация, никому ненужни производства, върховенство на БКП… Бутафория във всичко – нито отчетите бяха верни, нито прогнозите. Беше ясно, че една върхушка е стигнала дъното на възможностите си да разграбва и в същото време да управлява. Няма да обяснявам как се стигна до това. Защото държавата е имала и други години – години на възход. Това е друга тема. Но си мислех, че това е максимума на политическото двуличие, лицемерие и политическа нищета. Мислех си, че вече няма какво по-лошо да се случи на Родината ни (като управление имам предвид). И като ни заляха с едни надежди, ветрове на промени, демократични ценности и други подобни вносни близалки, и като ни ги тикнаха в устата, и така до днес.
Няма да се спирам поименно на всеки един от тези, които обещаваха какво ли не. Искам да ви кажа, че всъщност народът на България през последните 25 години беше зрител на един шампионат по въздушна китара. Едни хора много усърдно имитират нещо, което всъщност, въобще не се случва. И подобно на изкусни фокусници, привличат вниманието върху сцената, където някой шампион по въздушна китара (без значение как се казва, Костов, Борисов, Сакскобурготски или някой друг) се скъсва да ви убеждава как нещо много важно за нас се случва. А всъщност истинските действия се случват някъде на най-скритото за очите място. И те са важни за всеки друг, но не и за България и народа.
Чухте ли някой от всичките минали през управлението да ви казва, че така ще унищожат икономиката ни, че от 4 млн. работни места ще останат 2 млн. и че естествено 2 млн. безработни ще отидат в чужбина? Не, нали!?! А чухте ли някой да ви казва, че така ще унищожат икономиката ни, че няма да си произвеждаме нито храната, нито дрехите, нито обувките, нито дори клечките за зъби, напротив, избрани хора ще ни ги внасят и ще ги купуваме на избрана от тях цена??? Докато гледахме пошлото политическо шоу, никой не спомена, че децата ни ще станат най-неграмотните в Европа, а всички ние най-болната и отчаяната нация.
Днес шоуто е в разгара си. Реформи плющят навред, ама пак въздушно. И всички телевизии предават това велико 25-годишно шоу.
Пак ли ще пляскате? Пак ли ще се радвате? Като на задължителна деветосептемврийска манифестация. На кухите „европрограми“ и „европроекти“, които наистина изхарчиха милиарди и от които страната трябваше да заработи, а всъщност е пред колапс-няма вътрешна сигурност, няма отбрана, няма здравеопазване, няма образование. О, да, има някакви, но такива, че да се разплачеш. Фалираха хиляди фирми, а уж трябваше да заработят. Тя и АМ Тракия не е за хвалба, защото ако някой е пътувал извън България, е наясно, че такава жалка магистрала не може да се види никъде в нормалния свят.
Къде е резултатът от гръмките проекти? Живеете ли по-добре? Работите ли по-добре? Децата ви по-добре ли са? Къде работят и за кого? И как се виждате след 5 години?
Мислила съм си, че ’88 е било дъното, но сега виждам, че е още по-лошо.
Ако така продължават нещата, аз не виждам България след 5 години,защото сме на ръба. Трябва да решим, дали да участваме в бутафорията, да мълчим смучейки близалките на „програми“ и „проекти“ или да си отворим очите и да видим разрухата.
И не само да гледаме!!!Пепа Сомлева