„Луната е станала препятствие за нашия апарат“ – първи руски обяснения за края на „Луна-25“
„Луната е станала препятствие за нашия апарат“ – първи руски обяснения за края на „Луна-25“
© Росскосмос
Дневник Експрес
Научавайте най-важното и интересното всеки ден в 17 часа.
window.dnevnik.eventPush(‘newsletter_form_impression’, {‘newsletter_number’:’2′,’newsletter_name’:’Дневник Експрес’});
За изясняване на причините за неуспеха на първата руска мисия до Луната е създадена междуведомствена комисия, но още преди тя да е заработила експерти коментираха свои обяснения през местни медии. Водещите им версии са, че може да са допуснати грешки в изчисленията, т.е. че става дума за човешка грешка.Първоначалното обяснение на „Роскосмос“ е, че „некоректно сработи двигателят“ при забавянето на „Луна-25“, апаратът не слязъл на предвидената орбита, която е последната преди тази за спускане към повърхността, и по стръмна траектория се врязал в Луната.Пред телевизионния канал на медийната група РБК специалистът по космически апарати Иля Овчинников казва, че „двигателят изглежда е работил по-продължително от необходимото и, съответно, орбитата е започнала да се пресича с повърхността на Луната, т.е. Луната е станала препятствие за движението на космическия апарат… това е един от вариантите, мога само да предполагам“.
Той дава малко по-подробно обяснение за планираната маневра. „Луна-25“ се е движил по кръгова орбита на около 100 км от Луната и е трябвало тя да се промени в елипсовидна, при което най-близкият до повърхността участък да бъде на 18 км височина. „Случила се е извънредна ситуация при работата на двигателя (…), има усещане, че се е врязал.“
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1611834613314-0’); });
Андрей Емелянов, представен като заслужил изпитател на космическа техника, се връща десетилетия назад в историята, за да напомни, че след пауза от почти 50 години в индустрията са дошли нов и хора, нова електроника, нов софтуер, нова апаратура „и на всичко това трябва наново да се учим“. Той допълва, че преди първото кацане на съветския спускаем апарат „Луна-9“ през февруари 1966 ж. е имало опити с десетки прототипи и едва 12-ят апарат успял да извърши „меко кацане“.Емелянов казва и че „това са естествени причини, случващи се във всяка космонавтика“, като посочва неуспешните опити през последните години да спуснат свои апарати на Луната държави като Индия и Израел.Той обяснява още, че „изобщо не съществува такъв феномен като непредвидена орбита“.
„При нас почти всички орбити, на които се движат космически кораби, са не според проекта. Изчислени са идеални орбити при идеални условия, всичко останало е извън определена рамка. Първият спътник, който излетя на 4 октомври 1957 г., влезе в непроектна орбита. (…) Юрий Гагарин е летял по непроектна орбита. (…) Параметрите на атмосферата, параметрите на гравитационното поле никога не са идеални, винаги има колебания в една или друга посока. Задачата на корекцията, която се извършва по време на полета на космическия кораб, е тези непроектни параметри да бъдат въведени възможно най-близо до предварително изчислените.“
Според него на „Луна-25“ е била дадена команда да започне спускане, „но видимо параметрите на орбитата, на която е минал апаратът, са започнали да излизат извън предела на допустимите“.Натан Ейсмонт от Института за космически изследвания на Руската академия на науките, коментира пред РИА „Новости“, че още преди опитите за преминаване към новата орбита е имало „тревожни признаци“, но всички с се надявали някак да се справят с проблемите. Според него просто е трябвало да се изчака и да се отложи маневрата.
Овчинников не е съгласен: „Може да се отлага колкото искате. Ако комисияте е взела решение, значи то е правилно.“
Директорът на института към РАН Анатолий Петрукович каза за ТАСС, че учените разчитат работата по следващите лунни апарати да бъде ускорена, защото това направление е тренд в световната космонавтика в следващите години, в който Русия трябва да участва.