Референдум трябва да има и то с един-единствен въпрос: Подкрепяте ли създаването на държава на територията на България?
Референдум трябва да има и то с един-единствен въпрос: Подкрепяте ли създаването на държава на територията на България?
Предложеният от президента Плевнелиев референдум, който се очаква да премахне несъвършенства в политическата система , не може да изпълни целта, поради същите тези несъвършенства. Ситуация, която няма как да бъде решена, защото дори и да бъде решена, те връща на изходната точка – прочутият Catch 22. Тази дума на езика на Джоузеф Хелър означава и параграф, и уловка. У нас книгата му бе преведена като „Параграф 22“, смисълът става ясен едва след прочитането – уловките са маскирани като параграфи. Въпросите за бъдещия референдум са маскирани като демократично допитване.
„1въпрос: Подкрепяте ли част от народните представители да се избират мажоритарно?“ Не знам. Ако става дума за половината част – подкрепям. Ако става дума за десет души, не подкрепям, защото пак сме там, където сме сега, само че вече с украшението, че това е народната воля. Защо не е споменато число, процент? Ако пряката демокрация не може да реши дори формата на представителната демокрация, какво друго би могла тя да реши?
„2 въпрос: Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и националните референдуми?“ Класически параграф 22 – онези, които отидат да гласуват за задължително гласуване, никога няма да стигнат бройката, необходима да се зачете волята им всички да гласуват.
„3 въпрос: Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път?“ Да, ако можете да ми гарантирате пълна сигурност при гласуването и точност на резултата? Не могат. Също така не могат да ни гарантират, че при гласуването в кабинките за и против електронното гласуване резултатите няма да бъдат натъкмени в протоколите. Тогава?
С това представлението, наречено референдум, ще приключи. Целта – по-честни,по- свободни, демократични избори – няма да бъде постигната. Ако някой въобще има намерение да сложи в ред изборите, нищо не му пречи да го прави сега, в този момент. Всички знаем, виждаме какво се случва – някакви катуни се местят от град на град, братовчеди се бият за едно и също село и всеки от тях е довлякъл де-що е събрал по пътищата, регистрирал го е и го е назначил за избирател. Градчето Грамада, Видинско, набъбнало с 680 души. Като че ли някакво безнадеждно царство се е разпаднало и селищата попадат в ръцете на оня, който успее да набере повече крепостни селяни. И който смогне да организира дружина за самоотбрана срещу скитащи се харамии, чийто нощен поминък са кражбите, а дневният – демократични избори. Това не може да стане в държава.
Военният министър Николай Ненчев посочил, че при онова, което се случило на полигона в Анево, ставало дума за отношения между частна фирма и Държавния департамент на САЩ и страната ни нямала отношение. Правилно го е казал, страна би могла да няма отношение, държава не би могла. В държава няма „Първи частен полигон“. За него знаем, може да има и втори частен и на него да тренира Ал Кайда, но бойците там да са по-добри или по-късметлии с нашите стари снаряди, та не се чува ни гръм, ни информация.
Това, което не е държава, но заема място на географската карта, е територия. Територията е място за преминаване – на нея се строят магистрали. Територията е място за неприлични забавления – тук проституцията, дрогата, пиянските курорти трябва да са в изобилие. Територията е място за просташки забавления – напр. древна култура, превърната в Дисниленд. За териториите се спори, накрая някой я присвоява. Затова казвам: все още можем да проведем референдум с един-единствен въпрос – подкрепяте ли създаването на държава на територията България?Веселина Седларска
www.temadaily.bg