„МОНАШЕСКИ ПРИТЧИ“ НА ЦАЦАРОВ С ФЛАНЕЛКАТА НА БЕНОВСКА
„МОНАШЕСКИ ПРИТЧИ“ НА ЦАЦАРОВ С ФЛАНЕЛКАТА НА БЕНОВСКА
Е, напънахме се да го изгледаме и ние. „Интервюто“ на „танцуващата с Борисов“ Беновска по Канал 3. Телевизия, която няма никакъв смисъл да питаме на кого е и с КОИ няма нищо общо. Умишлено не го гледахме – „интервюто“ „на живо“, за да не ни стане тъжно. Омерзително тъжно. Но, тъгата винаги те застига. Дори и да не козируваш като неосъществен „офицер“.
Беновска е вързана на „конска опашка“. Цацаров на тежък, сталинистки тип кожен диван. Беновска държи ревюлюционна реч срещу „троловете“. Всички, всички, ама всички, за нея са „тролове“, всички онези, които говорят и мислят онова, което не мисли и говори тя.
„Ще ви хване рак на стомасите, тролове. Троловете е мисията ми и затова в предаването няма да се задават въпроси чрез фейсбук и по телефона. Не!“, кълне Беновска. И никак не я осенява прозрение, че клетвите се връщат. Вселенски закон.
Джандарската, рецитаторски преиграно, Беновска свети с очички: „Не ме е страх! Много хора ме подкрепят, много платени тролове се мъчат да ме смажат“. „Тролове“ са всички, които не харесват Беновска и поради тази причина те трябва да бъдат унищожени. Застреляни. Смачкани. Обесени. Арестувани и так дале.
Цацаров е мазен. И впечатлен: „Впечатлихте ме с това за войната, но ако трябва да съм честен, това за троловете ме впечатли повече. Тя всъщност е война с троловете. Аз я имам постоянно войната с троловете.“.
Цацаров и Беновска дълго се отролчват. И чакат всички останали, дето не мислят като тях, да ги „хване рак на стомаха“. Потресаващо.
Цацаров, с избягващ поглед, първото, което изрича е, че няма нищо общо с масонската общност. Масонството не било лошо нещо, а тези, които твърдели, че масонството било свързано със зависимости да прочетяли книгата на Недю Недев „Масонството в България“.
„Какво ви влече Вас?“, пита Беновска като в лоби бара на хотел „Берлин“.
„Имате ли зависимости?“, продължава като в тоалетната на хотел „Берлин“.
Цацаров благо се подсмихва, византийската: „Има ли човек без зависимости?!“
Беновска имала зависимост от шоколада, а Цацаров от кафето, „вкусното кафе“: „Това ми е слабост, не е грях, нали?“
Беновска реди дълго умозрение, нещо като метафора, нещо като сравнение на Цацаров със самолетоносач. Цацаров отговаря, че правел от много време модели на самолети. Давало му спокойствие.
Като малък Цацаров си мечтаел да стане… „кое дете не си мечтае да стане пожарникар…“.
Беновска: Пожарникал ли сте мечтаели да станете?
Цацаров: Не, офицер.
Беновска козирува. Драматично. Ментално необуздано. Щяхме да употребим и друго сравнение, но рискуваме да бъдем обесени като „тролове“.
Докато Цацаров напевно обяснява какъв трябвало да е главния прокурор, Беновска се поглежа в контролния монитор и си оправя конската опашка. Недопустима суетност за жив ефир.
Цацаров реди скоропоговорката: „Като се гледал отстрани човек, понякога не получавал реален образ за себе си.“ Цацаров като се гледал отстрани и хем искал да бъде по-търпелив, хем това търпение трябвало да има някакъв предел.
Беновска не пропуска да вплете любимия си вожд – премиер Бойко Методиев Борисов и дава „асоциация“ с изреченото от Борисов преди години: „ние ги хващаме, те ги пускат“. Беновска не обелва и лаф за далеч по-актуалната ситуация за оперативката всяка сряда между Борисов, Цацаров и подчинените на Борисов МВР и служби. Беновска не споменава нито веднъж името и на Пеевски, а уж пита за „зависимости“ на Цацаров с Борисов и Цветанов.
Телевизионната манджа е безвкусна и сготвена пунктоално по „готварската книга“ на кой хотел няма да кажем, да не ни застрелят като „тролове“.
„Нямаме свястна борба срещу корупцията защото в равна мяра за това отговаря МВР , ДАНС и прокуратурата.“, изрича Цацаров. Проблемът бил, че ги поставяли на непрекъснати реорганизации /МВР и ДАНС/ и не можело да се иска резултат на тяхната работа.
Беновска изобщо се споменава думата корупция. Не пита прогизналите МВР и ДАНС в корупция как ще бъдат ударени от прокуратурата, да речем.
На Цацаров „реорганизациите“ са му проблема. Беновска пропуска умишлено нехайно тази глупост.
Христо Иванов, Радан Кънев, „бивши генерали“, разбирай Атанас Атанасов – са на мушката на Цацаров. Бойко Борисов – не, ГЕРБ – не, а защо не – след като са управляващи – не са обект за пласирани послания и внушения.
Цацаров се вписва удивително в онова, което се случва отскоро – ДПС рути кабинета, оставяйки Борисов да размаже алчните „реформатори“ и след това да пусне същият тоя любим вожд на Беновска – на пързалката…
За нищо от това не става дума.
Цацаров много обичал да чете Иво Андрич. Книгите му били „спокойни“. Грешка, но кой да го поправи. Подарява на Беновска „нетролката“ книгата „Мостовете на Дрина“. Обичал и „Монашеските притчи“ на Андрич.
Беновска в устрем му налага върху морното тяло бяла фланелка с надпис отпред „Беновска пита“, а отзад „Защо?“. Цацаров се тревожи дали е номер XXL, Беновска го налазва върху му, опъвайки фланелката и аха да го обладае – не физически, а като една „монашеска притча“.
Объркано се здрависват. И „интервюто“ приключва.
„Интервюто“, което не каза нищо, било за Цацаров „удоволствие“.
Вкусно удоволствие, разбира се. Цацаров никога няма да застане пред журналист, с който да си намери майстора. Така ще му минат дните – да го обличат с фланелки и да му се мазнят.
Всеки с избора си, който си заслужава.Веселина Томова
Afera.bg