Ако има Господ, нямам идея защо наказва този беден и нещастен народ

Ако има Господ, нямам идея защо наказва този беден и нещастен народ

Ако има Господ, нямам идея защо наказва този беден и нещастен народ – не знам какво в миналото или настоящето ни предизвиква този гняв Господен.
Ето кое ме накара да се чудя над това:
Погледнах някои от заглавията във вестниците и се ужасих:
такава злоба, толкова много гадости, поток от гнусни думи – ужасни, завистливи и озлобени коментари и коментатори.
И не е са само вестниците. Същото е и в Интернет, по радиото и телевизията.
Въздухът, който дишат бедните хорица в България, е пропит от тях – станал е тежък, бавно подвижен.
В този въздух няма буря, в него има само паяжини, в които като безпомощни мухи са обхванати всички граждани.
Онези хора, които се опитат да се размърдат, биват оплитани още повече, защото паяжината на този вид паяци има точно такова свойство…
Паяците атакуват специално мислещите граждани, тровят ги и гледат да ги оставят на светло, да служат за пример на останалите…
И тежко, и мрачно, и гадно… Но най-много ме тормози въпросът: защо? Защо е нужно да се правят тези гадости? Кому е изгодно всичко това? И не разбират ли тези паяци, че и техният край също ще настъпи, рано или късно?
На фона на тези гадости, има няколко автори, които пишат смислено, човечно, сякаш са внесени в България от някоя чудна страна. Не, страната пак е България, просто е друга, съществуваща паралелно. В нея хората са нормални, помагат си един на друг, а не се дразнят от съседите. В нея нещата се случват така, както трябва, а не наопаки. В нея кадърните не биват обесени („за да идат по-скоро да служат на Господа“), а биват издигани на отговорни постове, за да се грижат за своите сънародници.
В нормалната България хората са приятели, а не врагове.
Но ако искате да живеете в нея, трябва да се простите с четенето на медии, потънали в езика на омразата. Да престанете да следвате ФБ-приятелите си, които се опитват да ви промият мозъка, да не гледате телевизия и да не слушате радио. Да намерите онези неколцина автори, които споделят с вас не своето мнение, представяйки го за факт, а фактите и оставяйки на вас да стигнете сами до правилното – за вас си! – мнение.Вени Марковски