ПЛАЖНИТЕ ХАВЛИИ И КОНСТИТУЦИЯТА
ПЛАЖНИТЕ ХАВЛИИ И КОНСТИТУЦИЯТА
Българите вече избягват Северното Черноморие и предпочитат да посещават румънските плажове. Там никой не им иска такса „плажна хавлия“, нито малко състояние за удоволствието да си вземат чадър. А колкото до шезлонгите – те са истински лукс за средностатистическият българин.
Така се прави! Като искат пазарна икономика нашите бизнесмени, да се научат да се съобразяват със законите на свободният пазар. Само че нашите новоизлюпени неолиберали искат свободен пазар само на думи. Иначе всички се ползват с протекции и са свикнали държавата да им оправя бакиите. Защото мисленето им е такова. Номенклатурно. Свободният пазар за всички, но не и за тях!
Нека българските хотели и плажове да си стоят празни. Заслужават това. Дори, нещо повече. Защото ще дойде време, когато ще им се потърси сметка – от къде са намерили пари, за да застроят Черноморието с незаконните си постройки. Върху плажната ивица. Ще дойде време, когато ще потърсим сметка и на политиците давали тези разрешения – за строеж, в нарушение със законодателството и Конституцията. И не на последно място, от къде на къде ще ни искат пари, за да си сложим хавлията върху една свободна територия, принадлежаща на всички нас! С какво право ще се заграждат плажове и ще се взима такса“достъп“!
Вместо да проверява неудобните вестници и сайтове, пишещи нелицеприятната истина, Борисов да вземе да провери дружките си, които ежедневно нарушават закона. Знам, че няма да го направи. Не можеш да следиш за спазването на законите, след като сам ги нарушаваш.
Обвързаността на псевдо-бизнеса ни с политическото съсловие е толкова голяма, че само извънсистемен играч може да я разплете. А, най-добре да я разсече, както е постъпил Александър Македонски с гордиевият възел. Данъците са за бедните, а привилегиите за богатите, които си пазаруват закони.
Държава отдавна нямаме. Това ни се доказва ежедневно. Имаме територия, в която беззаконието е норма. А законите са средство за изнудване и натиск върху малкото останали честни индивиди. Въпросът е: дали имаме народ? Дали сме способни да се обединяваме и да отстояваме това, което ни се полага. По право. Искаме си нашата свобода. Свободата на избор. Свободата да се придвижваме свободно. Свободата на личността. Най-вече – свободата да съхраним достойнството си. Друго не искаме.
Въпреки че тези наши права са гарантирани от Конституцията, това не пречи на политиците системно да ги нарушават.Идват местни избори.Не ги игнорирайте, защото именно чрез местната власт партийната мафия краде най-много средства от еврофондовете. Там е заровено кучето.
Направете си експеримент – и ей така, за разнообразие. Не гласувайте за познатите муцуни. Същите, за които знаете, че са крали, крадат и пак ще крадат. Теглете им една майна и гласувайте с разума си , а не под натиск. Защото Те се нуждаят от вас. Те зависят от вас. Те на нас не ни трябват!
Докато се печете до скалите, сред боклуците и скалите, гледайки към ситният пясък за богопомазаните. Помислете, ядосайте се и протестирайте. Наесен. Защото изборите, местни или парламентарни, са една от най-силните форми на протест. Въпреки всички фалшификации и закупени гласове, вашият глас все още е решаващ! Използвайте го! Не оставяйте двадесет процента да решават съдбата ви.Ние се нуждаем от реални представители, които да работят за нас. В това е смисълът на демокрацията. Всичко друго са подробности.
Бъдете активни. Именно нашата пасивност им позволи да ни се качат върху главите. Именно, нашата апатия и безверието, че нещо зависи от нас ги прави силни. Те са по-малко от един процент! Но са виновни за деветдесет и девет процента от нашето мъгляво съществуване. Днес е платеният плаж. Утре ще бъде нещо друго! Защото им позволяваме?!
Когато дойдат във вашият град, отново усмихнати с поредните обещания и кебапчета. Върнете им ги. В лицето! Вместо любезно да ръкопляскате, покажете им колко ги презирате. Защото вие сте примера за своите деца. От вас зависи на какво ще ги научите – дали да бъдат личности, или послушни помияри! Тодор Галмадиев