ОТ „ДНЕВНИКА НА БУДА“
ОТ „ДНЕВНИКА НА БУДА“
Част Първа
07:30
Събудих се… Вече е седем и половина. Ще взема да стана, че светът сигурно едва е успял да съществува без мен. А! Слънцето вече е изгряло. Преди мен… Хм, ще питам Цецо дали съм давал разрешение. Даже, най-добре да си запиша, за да не забравя.07:41
Няма да се къпя! И така си мириша добре. Сипвам си кафенце. Малко е топличко, ама не съвсем. Днес съм в настроение и няма да се карам на кафеварката. Така… Как се пишеше “слънце“ – със „с“ или „ц“? Ех, тези учители, на един език не успяха да ме научат! После заплатите им били малки. Никакви заплати няма да им вдигам. 08:05
Майната му на Слънцето, имам по-важни работи. Хрумна ми една мисъл, дали… Не било мисъл. А аз тъкмо се зарадвах. За съжаление трябва да си сложа някакви дрехи. Жалко, толкова добре изглеждам в натура. Дори огледалото ми намига закачливо. Буда завистливо ми се усмихва. Трябва да го пипна по коремчето, за късмет. Май беше по главата. Хм… Я по-добре да пипна Рапан по темето, все същото е. Най-малкото ще ми повдигне настроението. Когато ми остане време, трябва да направя няколко коремни преси. Поне четири-пет. Тъй да се каже, да се стегна. И сега не съм зле! Вчера едва се измъкнах. Фенки, снимки, отново фенки! Обичат ме. Не ги виня, защото ги разбирам. Аз също се обичам.08: 36
Как лети времето, когато се замисля.08:44
Още мисля! Ба мама му! Аз съм бил мислител. Трябва да си го запиша. Мисл…като и да е.08:51
Днес нямам лентички за рязане! Развали ми се денят, още от сутринта. Ще взема да им се скарам малко на седянката. Може би утре да има нещо за рязане. Ще питам Лилиту! Свястно момиче е тя. Не се спира на едно място. Ще я черпя едно кюфте, от безплатните. 08:57
Леле, колко се уморих. Мисленето е тежка работа. Малко ми плащат. А още не съм тръгнал на работа. Днес интервюта няма да давам, щото ме мързи. В тая жега мисля бавно. Дори аз! Така е. Трябва да има и малко самокритика и обективност. Все още съм човек. Колко гениалност минава през главата ми, а са минали само пет минути. Да служиш на народа е тежка и неблагодарна работа. Ама кой ме разбира. Цецо каза че великите били неразбрани. На мен ще ми го казва. Че те мен постоянно не ме разбират! Смятай колко съм гениален!Тодор Галмадиев