НЕОКОМУНИЗМЪТ НА УЛТРАЛЕВИТЕ ИЛИ ЕДНА ХИПОТЕЗА ЗА ПЛАНИРАНИЯ ХАОС?

НЕОКОМУНИЗМЪТ НА УЛТРАЛЕВИТЕ ИЛИ ЕДНА ХИПОТЕЗА ЗА ПЛАНИРАНИЯ ХАОС?

Теоретично, КОМУНИЗМЪТ, който никога не видя бял свят (имахме шанса да живеем само в социализъм), трябваше да се появи безалтернативно и неизбежно при онова развитие на производителните сили, което създава свръхизобилие на материално богатство и естествената възможност за разпределение, основано на нуждите. Основен принцип на комунизма, макар и теоретичен бе „От всекиго според способностите, всекиму според потребностите“.
През последните месеци събитията, в европейски и световен мащаб, непрекъснато ме карат да си спомням този основен принцип на комунизма, това правило, поставено от Ленин в основата на неговото чудовищно „учение“. Защото цялата политика на днешните управляващи върви с бясна скорост към осъществяване на мечтата на Ленин.
Днес основният принцип на комунизма се оказа първостепенен, основен, важен, приоритетен и т.н. за много от днешните политици, когато защитават политически идеи и псевдосоциални и псевдохуманни цели.
Държавата ни, Европа, а и целия свят е залят от вълна от хора, търсещи нов и евентуално по-добър живот. Дали това са политически имигранти, икономически преселници или просто пришълци в чужди държави, няма никакво значение. Защото тяхното присъствие в нашите, чужди за тях държави, води до едно и също. Реализация на комунистическия принцип. С цената на разрушаване на системи, на ценности, на вяра, на постижения, в личен и обществен план. Демонстрацията на комунистическо мислене (маскирано под формата на хуманно) се оказа жизнено важно за всички политически сили. Да кажеш „не“ на прилагането на на комунистическия принцип, днес е равносилно на ерес. По тази причина управляващите не се притесняват да забравят, че има закони и че най-голямата ни гордост беше, че вървим към развитите общества, в които ЗАКОННОСТТА е издигната в култ. Забравят, че мнозина от нас са живели при социализма, че отвратени от комунизма, с цената на живота на нашето и бъдещите поколения, тръгнахме към развития свят с искрица надежда. Защото вярвахме в демокрацията, защото вярвахме в закона, защото вярвахме в собствеността, защото вярвахме в шанса на способните, умните, талантите, защото вярвахме, че те ще водят обществото нагоре.
Днес всичко онова, за което повече от 25 години се надяваме да видим, се изплъзва с бясна скорост. Усещането за това, че управляващите ни направиха заложници на собствените си еднодневни интереси, парализира възможностите за съпротива. И на фона на тези тъжни и понякога безнадеждни мисли, спомените за това как е дошъл социализма-комунизъм, вече са ежедневие. Великата октомврийска революция унищожи хора, унищожи интелект, унищожи ценности, унищожи богатства, унищожи вяра… Национализация „в името на народа“, в името на бедните и онеправданите в името на потребностите им… Днес започват същите процеси.
Усещането, че нямам държава, нямам град, нямам и сигурен дом, да не говорим за работа, усещането, че няма никаква сигурност по улиците, по шосетата, по полето… Какво по страшно от това. Защото дори и държавите реализирали идеята за комунизъм, тръгнала чрез социализъм, са имали за цел защита на бедните и онеправданите свои граждани.
А днес, с неадекватните и чудовищни за бъдещето на децата ни позиции на наши и чужди политици, всякакви НПО-та /голяма част от тях много съмнителни/ и самозвани хуманисти, карат нормалния човек да се чувства обречен.
Считам себе си за човеколюбец, за добър човек. Но не мога да се съглася с политиката, довела до този чудовищен наплив от хора. Хора, които демонстрират, че не се интересуват от нашите правила, не се интересуват от нашите закони, не се интересуват от възможностите да останат едни от нас. Тези хора идват да ни покажат само едно: „НИЕ СМЕ ДЛЪЖНИ…”, защото имаме нещо, от което те имат потребност.
Тези тъжни мисли се въртяха в бедния ум, докато шофирах днес насам-натам и слушах по радиото какво говорят хората и как протестират в защита на граничаря, застрелял волно или неволно един нарушител. Слушах и си мислех, как всеки който е на държавна работа в този момент мисли, че и той ще бъде обвиняван, ако спазва закона. И не само на държавна работа. Страхът от неизвестното политическо оценяване на нашето поведение, измисти страхът от закона. Мислех си още, че нашите управници изобщо не си дават сметка какво ни очаква в близкото и обозримо бъдеще. И това не е обикновена безотговорност на некадърниците. Това е национално предателство.
Тези прииждащи хора, които някои сполучливо наричат пришълци, основно изповядват исляма и ,ако е само това, няма нищо лошо. Страшното, е че повечето от тях изповядват и претендират за прилагане на идеологията на ултралявото потребление, която се криеше под един друг лозунг – „Да заграбим награбеното!“. Този път няма знамена, идеологии и червеногвардейски или анархистки банди, защото всичко това е прикрито зад „хуманните” политици на Европа. Убеден съм, че хаосът е привиден и тълпите са една добре организирана армия от главорези, каквито бяха великите революционери.
Знам, че мнозина ще ме упрекнат в крайност, шовинизъм, ксенофобия или … Няма значение. Мислете за мен каквото щете, но не забравяйте да се молите дано се окажа лош пророк. Не забравяйте и това, че ултралявото неминуемо извиква на живот своята противоположност – ултрадясното. Второто не само, че с нищо не е по-добро от първото. То е чудовищно.
Любо КОЛЬОВСКИКолаж бежанци: Иво Ангелов – Свободен човек