ОЛТАРЪТ НА БУДИТЕЛСТВОТО
ОЛТАРЪТ НА БУДИТЕЛСТВОТО
Денят на будителите е вечният пръстен на новата съдбовност на българската пътнина!
Малките народи винаги ги разпъват на кръст и ние изживяваме няколко кръстни смърти: две робства, две различни епохи. И все пак – България е тук. Върху историческия ни иконостас има десетки образи, пред които днес се прекланяме. Невъзможно е да изброим хилядите будители. Будителството чертае лик след лик, цар след цар, патриарх след патриарх, воин след воин; учители, учени със звания и без звания, поети на клади и бесилки, политици без парламент, четници и войводи без пагони – синове на България. Защото история не се прави нито с хленч, нито с клевети, нито с липса на проницание и в услуга на идеологии. История се гради от големи личности, от гении.
Будителството е чисто български феномен! То е явление единствено в цялата световна история! Феномен не на идеологическа натрапчивост, а роден като потреба на историческия дух – както да създаде душевност като култура, така и да излее своята воля в идея за свобода. Тези родени от утробата на народа ни белязани синове съставляват огнения път на Българското възраждане. Те дават не само дан, а правят битие в историята на българския народ.
Величието е в това, че будителското дело не е идея само на отделна личност, то не е подражание, а е самородно дело на всички. Всеки поотделно е бил ратник в идеята за будителство; всеки е бил будител. Няма слоеве, има жертвено служение! Възродителното дело на будителите е цялостно. Защото не друго, а Духът на българина отстоява цялото Възраждане, за да прави будителство. То е история, социология, литература; то е култура на народа, за да се себеосъществи.
Събуждайки съзнанието си, народът ни се осъществява. Но трагично е, че поколенията научават за това само от литературата и поезията, а не от реалните дела. Будителите са ни оставили едно благородно дело – идеята да се реформираме. Трябва да намерим сили да направим реформа, но не и да се съгласяваме с илюзорни промени. Нека върнем спомена за тези големи личности, които съставят иконостаса на българското народно будителство; да коленичим с мисъл, с душа, а когато е потребно и с колене, пред този храм на свободата. Но не само днес, не като на дежурство само в празничен ден – във всекидневието никога не трябва да забравяме пред кого отдаваме своята почит.
Будителството е всякога, когато можете да създадете йерархическа градация, ако щете да е на един милиметър над нивото на довчерашното битие на един народ. Будители са нужни всякога. За да се осъществи в цялост един народ са нужни велики личности, а не назидатели, не „бащи на народите“. Идеята за обединена Европа иска будители!
Всички настоящи конфликти налагат отново будност на националния ни дух. Не бива само робството да ни извиква на будителство. Отговорността пред историята и нацията имат нужда от нови будители!
Олтарът на будителството винаги ще стои!Ваклуш Толев