Време ли е за охранявани от НАТО конвои в Черно море
Време ли е за охранявани от НАТО конвои в Черно море
© Bela Chambers/U.S. Navy
Три натовски самолетоносача в Средиземно море на 6 февруари 2022 г.: американският „Хари Труман“, италианският „Кавур“ и френският „Шарл де Гол“ с част от бойните си групи.
Дневник Експрес
Научавайте най-важното и интересното всеки ден в 17 часа.
window.dnevnik.eventPush(‘newsletter_form_impression’, {‘newsletter_number’:’2′,’newsletter_name’:’Дневник Експрес’});
След като Русия обяви през юни, че се оттегля от споразумението за износ на зърно с кораби и започна да унищожава украинска инфраструктура по пристанища, включително тези на река Дунав (една четвърт от украинския износ на зърно минава през тях), напрежението в Черно море.Украйна също има своя принос като предупреди, че руските плавателни съдове вече няма да са в безопасност и защото може да превозват военни товари, а Киев обяви за „зона във военен риск“ руските пристанища в Черно море: Новоросийск, Анапа, Геленджик, Туапсе, Сочи и Таман. Последва атака с дрон срещу танкер в Керченския проток.Това насочи вниманието към публичната част от дебата какво може да се направи за сигурността на чуждестранните търговски кораби. В него отново изскочи предложение за групиране на корабите в охранявани от вонните конвои – подход, прочут от амерканската помощ за Европа през Атлантика по време на Втората световна война, но използван и в съвременността.
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1611834613314-0’); });
Идеята вече се появи миналия месец май, когато я предложи Литва, три месеца след началото на руската агресия и докато бяха в ход преговорите за защитените морски коридори за зърнената сделка. Външният министър Габриелиус Ландсбергис говори за „коалиция на желаещите“ държави, които да сглобят военноморска мисия от кораби и самолети. Той побърза да уточни, че няма предвид мисия на НАТО и дори говори за „невоенна хуманитарна мисия, която няма да е и зона, забранена за полети“. Още тогава като алтернатива бе посочено въоръжаването на Украйна с по-модерни оръжия, за да може да потопи руските военни кораби, наложили блокадата. Друга подробност бе споменаването да бъдат поканени за участие страни като Китай, Индия или от засегнатите от кризата с доставките, например Египет. © navy.mil В края на юли 2023 г. адм. Джеймс Ставридис, до неотдавна върховен командващ обединените сили на НАТО в Европа, написа в коментар в „Блумбърг“, че Русия практически е наложила блокада в Черно море, която е незаконна съгласно международното право. „Няма обявена война между воюващите страни, но директно се ограничава свободата в международни води“, допълни той в статията, публкувана и от „Вашингтон пост“.“Как Западът може да реагира на действията Путин и какво би могъл той да направи в ответ?, пита адмиралът в оставка, като задава един от отговорите още в заглавието „Конвои на НАТО могат да защитят украинската реколта от Путин“. Тази теза обаче среща по-скоро хладен прием от други анализатори.Ставридис дава пример със собствения си опит като офицер преди повече от 30 години на крайцера „Вали Фордж“, оборудван с интегрираната система Aegis, когато Иран се опитваше да затвори Ормузкия проток, през който преминава една четвърт от трафика на петрол в света. Тогава, припомня авторът, САЩ регистрираха под своя флаг танкери на Кувейт, които се движат на групи в конвои (има и изключения за отделни кораби) под ескорта на военноморските сили на страната.“Поради хуманитарното естество на товарите със зърно от Украйна няма нужда да се сменя флагът на корабите в Черно море. Ескортирането им би следвало международното право, позволяващо да бъде налагана свободата на плаване в открито море и защитата на хуманитарни превози в зони на конфликт. За съжаление, ООН не може да има водеща роля заради възможността Русия да налага вето върху всичко, излизащо от Съвета за сигурност. така че мисията вероятно ще бъде или на НАТО, или на „коалиция на желаещите“, предвождана от САЩ“, обяснява Ставридис.За оперативната структура на подобна мисия той прави директен паралел с операция Earnest Will от 1986-1987 г.: „Ако е мисия на НАТО, основните активи ще са две бойни военноморски групи под командването на южните сили на алианса в Неапол по заповед на командващият обедините сили ген. Крис Каволи. Едната от тези групи ще е от миночистачи – особено необходими, предвид това, че Русия продължава да пуска мини край украинските пристанища. Втората група, в момента командвана от британски комодор, обикновено включва 6 фрегати и крайцери с много огнева мощ и способности за въздушна защита. Също така е логично щабът в Неапол да назначи на тази мисия командващ, вероятно тризвезден офицер от Шести американски флот в Средиземно море“ (бел.ред. такъв чин имат 34 офицери във военноморските сили на САЩ). © Reuters Руски боен кораб изстрелва ракета по време на учения на 21 юли, според руското министерство на отбраната. В статията следва и описание как по-конкретно би действал планът: групиране на три до пет от търговските кораби в конвои ескорт за всеки конвой от бойни кораби с крилати ракети значителна ВВС елемент под формата на патрули, непрекъснато проследяващи разположението на Черноморския флот на Русия (действащ основно от портовете в незаконно анексирания Крим) и реагиращи на евентуални руски въздушни атаки срещу корабите няколко ескадрили от изтребители по летища в северна Турция или, по вероятно, в Румъния и България включване в спътникова система за командване и контрол интегриране на морски и въздушни дронове. „Очевидно, това би било ужасно сложно и рисковано. За сложността съм убеден, че НАТО (или коалиция от САЩ, Великобритания и партньорите им в Черно море) ще се справят с толкова интензивна военна операция. Рискът е, че Русия и западните поддръжници на Украйна може да се изправят пред директна конфронтация, която не е задължително да е бойна. Затова ще е съдбоносно важно преди започването на мисията да се обясни публично целта и обхвата ѝ, за да се даде на Русия ясно да разбере, че не търсим сражение, но ще сторим необходимото, за да защитим конвоите.“Според него Путин ще побеснее, ще крещи и ще заплашва, но едва ли ще влезе в директно сражение с НАТО или предвождана от САЩ коалиция в Черно море, както и че не е зле да му се напомни как и на каква цена за Иран бе разбита блокадата през 80-те години.Ставридис не подминава риска Анкара да откаже да пусне подобна мисия през Проливите в Черно море и да не сътрудничи политически. Както и да има „косвени щети“, както се случи с ужасното сваляне на ирански пътнически самолет по време на Earnest Will.
След неделния инцидент с предупредителна стрелба застрахователите не вдигнаха цените, но това почти сигурно ще стане, ако бъде повреден или потопен кораб. В момента украинските портове в северозападната част на Черно море вече не са в категорията „безопансни“. Над 80 търговски кораби са се струпали на устието на Дунав и на морския вход за канала – и по протежението му – към пристанищата Измаил и Рени, като поне 35 чакат пред порт Констанца. (Румъния обяви в понеделник намерение в следващите месеци да удвои капацитета за месечен трафик на украинско зърно през Констанца до 4 милона тона.) Друти около 60 морски съда са блокирани по украински пристанища, вкл. Одеса, където е един от трите зърненини терминала съгласно сделката.
По-предпазлив и дори критичен към сценария с конвоите е Сидхарт Каушай в коментар, публикуван от британския Royal United Services Institute (RUSI), в който оценява идеята за конвои като „непрактично решение, носещо значителни рискове без значими ползи“. На първо място, не е сигурно, че застрахователите ще са готови да поемат толкова големи рискове заради зърно, а не заради петрол. Не е сигурно също, че превозвачите ще могат да плащат по-високите цени на застраховките, т.е. плаването в Черно море може да се окаже, че носи загуби, а не печалби. „Военната премия“, добавена към застраховката, всъщност се увеличава, а не намалява, от натовския ескорт, защото Русия може да вдига отново и отново залозите с рисковани маневри във въздуха или морето. Те може да доведат до неразбирателство с опасни последици. На следващо място, основната заплаха за евентуални конвои ще бъдат мините, а не толкова руските военни кораби, избягващи – особено след потапянето на „Москва“ – присъствие в северните части на Черно море. Освен това в момента част от руската блокада се реализира чрез унищожаване на пристанищна и брегова инфраструктура на Украйна. Трето, Конвенцията от Монтрьо (освен ако Турция не реши да не пприложи части от нея), пречи на страните, които на са черноморски, да разположат в района значителни сили (общият тонаж на военноморски съдове на страни извън Черно море не бива да надхвърли в определен момент 45 хил. тона и нямат право да се задържат по-дълго от 21 дни. © Reuters Поради това, казва Каушай, „Една конвойна система би могла да работи на практика само ако се ръководи от онези членки на НАТО, които са черноморски държави, с донякъде символично присъствие, осигурено от съюзници отвъд региона. Това означава, че по-малките членове на Алианса ще поемат лъвския пай от разходите и риска – нещо, което е малко вероятно да направят.“По повод риска от ескалация – и желанието да не се стига неволно до такава – авторът пита как би реагирала НАТО, ако ескортиращ кораб бъде ударен от руска мина. Ако НАТО предпочете да не хвърля вината директно върху Русия, това може да мотивира руснаците към нови провокации и нападения.Ако дунавските украински пристанища са някаква алтернатива на конвоите, те ще трябва да бъдат защитени от руски дронове и ракети. Това е сложно и скъпо. То може да стане чрез въоръжаване на украинците или чрез натовски „чадър“, като се обясни на руснаците, че той ще има строго определен географски обхват и не е влизане на алианса (или участващите държави) в конфликта в Украйна, а е мярка за управляване и намаляване на риска от сблъсък с алианса, защото речните портове са на 200 м. от границите на Румъния.
Има ли финансови алтернативиСубсидирането на превоза на украинско зърно (или стоки) по сушата е друга алтернатива, но при условие, че то няма да остава в ЕС или поне в граничните държави, които и в момента недоволстват от ефекта на застояването му на тяхна територия. Друг финансов инструмент, предоставен от няколко държави, са държавни гаранции за застрахователи, с което да се намали риск, поеман от собствениците на кораби.
В търсенето на решение за повече сигурност в небето над района бе повдигнат и въпросът да се помисли за възможност за разполагане на две батареи от израелския „Железен щит“, с които разполагат САЩ. Тази ПВО система се е доказала в действие като една от най-ефективните (срещу самолети, ракети, снаряди и бавно летящи дронове), но американците не могат да я използват пълноценно, защото тя е най-добра, когато е интегрирана, а те не искат да я включат с кодовете и софтуера ѝ в собствената си отбрана. © Reuters По същата причина е под въпрос дали някога ще може да се превърне в част от колективната защита на НАТО. Но, изглежда, има възможност (разбира се, ако Израел се съгласи) да бъде предадена/продадена като самостоятелна система на съюзници на Вашингтон в Европа. Включително такива, които са предали на Украйна зенитните си ракети срещу шанс да ги заместят изгодно с по-модерни. „Железен купол“ в Гърция или България? Може би не, но изглежда с „триъгълните схеми“ за Украйна още не е приключено.Дори да се стигне някой ден до такова решение, то ще заработи след години, докато корабите в Черно море и пристанищата се нуждаят от защита сега.В средносрочен до дългосрочен план никаква военна схема не може да бъде устойчива без Русия да бъде принудена да приеме най-малкото да бъде отделена свободата на корабоплаването в Черно море от по-големия конфликт. Пътят към това, според анализаторите, е да се засили натискът върху военните ресурси на Москва и разположението им в района (съдбата на Крим като основна военноморска база е ключова) и налагането на загуби за Путин в други сектори.
Всичко, което трябва да знаете за:
Войната в Украйна (5210)