Явор Дачков: Цивилизацията е усилие и удържане, а не варварско или робско разбиране за свобода

Явор Дачков: Цивилизацията е усилие и удържане, а не варварско или робско разбиране за свобода

Ало, десните – всяка власт е от Бога! Другото е Карл Маркс, комунистически терор, болшевишки чевенгур, либерален потрес и т.н. Ало, риформаторити – библията ни в ДСБ беше критиката на Едмън Бърг на френската революция (превод на Светльо Малинов). Забележителна книга, наистина. Можем да се изкажем твърдо срещу убийствата без да ги оправдаваме, но това не означава, че трябва да си затваряме очите за безобразията, които предизвикват гняв… Ужасен атентат. Но да рисуваш примитивни карикатури на Мохамед, за да дразниш и очевидно да предизвикваш, също не е много нормално… Зорлем война. Впрочем ролята на Русия сега и санкциите срещу нея ще трябва доста сериозно да се преосмислят. По ирония в навечерието на атентата Оланд го изговори публично.
Културата, цивилизацията е система от задръжки, вътрешни и външни ограничения. Иначе границите между града и селата се заличават. Това казва Ортега и Гасет в анатомията си на човека-маса – баща на днешния пролетарият и днешните либерали. Човекът-маса смята, че този свят и постиженията в него, постигнати с хилядолетия, му принадлежат по право без да се интересува от причините и усилията, които стоят зад тях. Цивилизацията е усилие и удържане, а не варварско или робско разбиране за свобода. Подигравките с Твореца, с Бога, със Свещеното, Първопричината и т.н. са от най-долнопробния арсенал на падналия човек. Онзи, който се е устремил назад към маймуната, за да докаже в самоунищожителното си заслепение, че е произлязъл от нея. Какво ли би казал Паскал, ако бе видял днешната свободна френска преса! Впрочем тази преса е същата, която се подмазваше на Сарко и сваляше карикатури и статии за него след негово обаждане до издателите, но тогава нямаше вой по изгубената свобода на словото.
Все пак се „радвам“, че имам толкова много български колеги, интелектуалци и прочие, които се идентифицираха с един меко казано жълт вестник. Освен това си припомних колко неприятен е либералния атеизъм и емоционално бездарен в манифестацията си на дежурна съпричастност. Това не е терористичен акт, а отмъщение. Веднъж се изтървах и напсувах един келнер (изконен българин) на майка. Щеше да ме убие с тирбушон, а жена ми и най-добрия ми приятел ме спасиха. После се опитах да го успокоя, а той трепереше целият от обида и така и не се успокои напълно, въпреки, че положих усилия да го успокоя. Чувствах се ужасно заради това, което сторих, но си дадох и сметка, че това можеше да ми струва и живота при други обстоятелства и то съвсем заслужено. Това е случката в Париж. Никакъв тероризъм не е това…..Или по-скоро е логичен отговор на систематичен тероризъм от страна на така наречените журналисти.Явор Дачков