Хахахахалтура
Хахахахалтура
Британските награди „Дарвин“ се връчват посмъртно на хора, които са изгубили живота си по особено тъп начин. Последният лауреат, доколкото разбрах, е 43-годишен американец, който намерил буркан с жълтеникава течност и го надигнал да пие. Усещайки неприятния вкус на бензин, мъжът панически я изплюл, но веднага след това… запалил цигара.
Явно т.нар. реформатори много държат да спечелят приза за 2014 година, щом настървено тренират за колективното си политическо самоубийство. Искам да ги предупредя обаче, че в наградите „Дарвин“ няма никаква далавера. Вярно, заминаваш си зрелищно, но дори за първото място не се дава стотинка, та камо ли 70 000 лева. Освен това трябва да си напълно умрял, а не почти, както си въобразява лидерът на ДСБ Радан Кънев.
Не се заяждам, просто го цитирам: в интервю за в. „Труд“ от 1 септември Кънев обяви, че в листите на Реформаторския блок „почти няма т.нар. парашутисти.“ Тоест има, но полупринципният полуборец за полуправила не е в състояние да го признае, освен с половин уста – така си го обяснявам.
Всъщност в тълковния речник е даден чудесен пример за наречието почти. „Позиция при набиране на средства от материален или духовен характер, при която за събиране на нужното количество трябват още малко средства.“ Като синоними са предложени думите „приблизително, близко, около, горе-долу, кажи-речи, комай, едва, насмалко, ненапълно, частично, наполовина, донякъде, без малко, току-речи, едва ли не.“
Богат избор, тъй че само с тях Радан Кънев може да даде голямо интервю за току-речи политиките и едва ли не реформите, които смята да извърши РБ. Като го питат примерно реформатор ли е Ирина Абаджиева-Репуц, той може да каже: „Ненапълно и донякъде, но насмалко и частично“. А като му зададат въпроса по честен път ли се финансира Реформаторският блок, веднага на помощ може да се притече думичката„приблизително“. Все пак в името на набирането на средства ( 70 000 за второ място в София и 25 хилядарки за водач на местна листа, както издадоха „зелените“) комай си струва унижението.
Разкошен на нюанси е българският език, но почти нямах идея колко важна била буквата Х. Споменатата по-горе г-жа Ирина Абаджиева-Репуц ми отвори очите:
„- Защо избрахте да се включите в политиката с Християндемократическата партия?
– Заради буквичката „Х“. Има едно известно изказване на Конрад Аденауер – основателят на съвременната християндемокрация в Германия и един от бащите на обединена Европа, в което той казва, че най-важното за него е буквичката „Х“ в началото на името, защото не е важно колко голяма е една партия, а колко е голям идеалът, на който тя служи. Да носиш името Христово е тежко предизвикателство и отговорност, но също така е и посвещение – призив за морал и духовност.“
Цитатът е от интервю за „Дневник“, в което водачката на листата в Кюстендил казва още: „След разрухата и ужаса на Втората световна война е било естествено хората да обърнат поглед към небето и са намерили помощ.“
Не го знаех! Даже дълго си мислих, че Хората са положили известни усилия и тук, на Земята. С кръв, пот и сълзи – тия три „думички“ са се забили в ума ми, харесвам ги, хептен хубави ми се струват, хеле пък харни и едва ли не художествени. С буквичката Х обаче свързвам и едно много противно явление в политическия ни, културен и въобще обществен живот, което се нарича Халтура. „Работа, извършена некачествено, небрежно, за пари.“ Иван Хаджийски я нарича още „българска“ и я определя като „работа необмислена или недомислена, зле започната, без ръководство или нескопосно ръководена, която сякаш по задължение свършва със скандал, за да послужи за позорна регистрация на печалните си герои.“
В случая сме свидетели тъкмо на такава халтура, която нямаше да бъде чак толкова дразнеща, ако не ни навираше в очите претенциите си за непогрешимост и морална чистота. А те са изумителни по своето нахалство:
Реформаторският блок тихомълком прие за партньори други две партии – Българска нова демокрация и Християндемократическата партия . Новината дойде направо от сайта на ЦИК, като ходът изобщо не беше обоснован от РБ. Да ви припомня – БНД са отцепниците от НДСВ в 41-то НС, които първоначално си избраха за лидер бившия военен министър „по царско време“ Николай Свинаров. Сега тяхно лице е бившият председател на парламента Борислав Великов, който ще води листата в Монтана.
В същото време лидерът на Християндемократическата партия Ирина Репуц, дъщеря на председателя на Съюза на българските командоси Юлий Абаджиев, ще води листата в Кюстендил. Важно уточнение: формацията й получи по-малко от 3 хил. гласа на евровота през май. Неслучайно споменавам и баща й, който беше уволнен от правителството на Иван Костов като шеф на НСС.
Друг бивш началник на Национална служба ”Сигурност” – ген. Атанас Атанасов, пък ще води листата в Благоевград. Румен Христов, крайно неуспешен кандидат за президент на СДС, е първи в русенската листа…
Но това не е най-големият проблем. В Хасково водач ще е Станислав Иванов – син на дългогодишния хасковски кмет Георги Иванов, който управлява града четвърти мандат и всеки път беше издиган от различна формация. Първо от СДС, после от партията на Евгений Бакърджиев – сега част от „България без цензура“, после от коалиция с подкрепата на ДПС и последно от ВМРО. Особено интересно е и присъствието на заместник-кмета на Бургас Костадин Марков на първото място в листата на реформаторите в града. Той е близък до ГЕРБ и е брат на скандалния бивш временен лидер на СДС Борис Марков (за него можете да прочете и сами в търсачката Гугъл).
Стигаме до Ариф Агуш, нещо като черешката на тортата:
Ариф ще води листата в Смолян – регион, който ДПС извоюва именно под негово ръководство. Не просто активист на ДПС, а тотален привърженик на ислямизацията и политиката на днешния турски президент Ердоган, този човек даде всичко от себе си, за да може ДПС да завладее Средните Родопи. За това Доган и Ердоган трябва да му дадат и награда. Не „Дарвин“ обаче. И не само на Агуш. Онзи, който го пробута в листите на РБ, се казва Корман Исмаилов, лидер на Национална партия „Свобода и достойнство“. Партията е част от блока, твърди се, че директно се финансира от Турция.
Из форумите се намират прозорливци, които пишат: „Освен на безпринципност и политическо лицемерие, в случая с Агуш и сина на хасковския кмет мирише и на много корупция, зависимост, гузна съвест и продажба на избираеми места. Ако лидерите на РБ се чувстват като обречени и знаят, че няма да пробият в следващия парламент, кой им дава правото да продават и пропиляват надеждите на тъмно синия електорат, който 24 години оцелява въпреки самовлюбените си водачи?“
Безпринципност, лицемерие, зависимост, гузна съвест…
Противно е, но почти, донякъде, кажи-речи си го знаехме. Дори ми се струва, че показното разочарование от т.нар. реформатори е по-отблъскващо от проявите на натурално гербаджийство. Затова все ми напира да допиша графита „Х… за Левски“, покрай който минавам всеки ден. Днес вече ще добавя още две буквички: Р и Б.Любослава Русева
reduta.bg