Увеличиха присъдата на бившия футболист Марио Метушев, убил приятел с 97 удара с нож
Увеличиха присъдата на бившия футболист Марио Метушев, убил приятел с 97 удара с нож
Тричленен състав на Върховния касационен съд остави без разглеждане жалбата на бившия футболист Марио Метушев, който бе осъден на доживотен затвор от Софийския апелативен съд за жестокото убийство на приятеля му Красимир Колджиев.
Наказанието бе завишено, след като първоначално окръжните магистрати в Благоевград решиха, че Метушев трябва да лежи 20 години в затвора.
Кървавата драма се разигра на 15 юни 2018 г. по време на мюсюлманския празник Байрям, като след убийството Метушев опита да се самоубие, забивайки ножа в шията си, но медиците успяха да се преборят за живота му.
Метушев и Колджиев били приятели от деца и завъртели общ бизнес с рязан тютюн. През януари 2018 г. бившият футболист поискал от Колджиев да пътуват заедно до Шумен, където да закарат 100 кг тютюн. Той щял да шофира „пилотен“ автомобил, а приятелят му да превози стоката с втора кола. Красимир обаче отказал.
Метушев тръгнал сам, но по пътя бил спрян за проверка, а после и задържан по образувано срещу него досъдебно производство, което приключило със споразумение и с 2 години условна присъда с 5-годишен изпитателен срок. Метушев обаче подозирал, че именно приятелят му го е издал на полицията.
По време на мюсюлманския празник Байрам двамата се срещнали в кафене на бензиностанция в Гоце Делчев, а после Красимир поканил Метушев в дома си. Двамата консумирали алкохол, седели и спокойно разговаряли.
Гостът започнал да обвинява Красимир, че го е предал на полицията. Възникнал спор, при който Метушев вкарал в употреба кухненския нож, нанасяйки жестоки удари на приятеля си. Майката на починалия видяла сина си на пода, притиснат от коленете на Метушев, докато той нанасял удари с нож в тялото му.
Жената не успяла да отърве сина си. При аутопсията става ясно, че жертвата има 97 прободни рани. Ножът е минал през гърдите, корема, меки тъкани, сърце, бял дроб, срязал е кръвоносни съдове, показа съдебномедицинската аутопсия.
През януари 2021 г. Окръжният съд в Благоевград призна за виновен Марио Метушев за убийство, извършено по особено мъчителен начин и с особена жестокост, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години. Постановено бе бившият футболист да изтърпи и наказанието „лишаване от свобода“ за 2 години, наложено по друго дело. Осъден е да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в полза на Румяна Колджиева в качеството на майка и законен представител на малолетното дете Надя Колджиева в размер на 300 000 лв., в полза на Надежда Колджиева в размер на 150 000 лв. и в полза на Росен Колджиев в размер на 100 000 лв.
Софийският апелативен съд обаче извени присъдата, като на подсъдимия бе наложено наказанието „доживотен затвор“.
Тричленният състав на ВКС приема, че жалбата на защитника Виолета Метушева не е с изискуемото съдържание, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
Жалбите от адвокатите на подсъдимия са допустими, но неоснователни. Касационната инстанция намира, че в дейността на САС по събиране и оценка на доказателствата не са допуснати логически грешки или игнориране на доказателства. За изясняване на въпроса относно вида на режещите предмети, с които са нанесени уврежданията на пострадалия и подсъдимия, САС е назначил повторна съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), обсъдил е събрания доказателствен материал, като е изложил подробни мотиви защо приема, че престъплението е осъществено с ножа, изваден при хирургична интервенция от врата на подсъдимия. Неоснователно е възражението, че по делото е останало неизяснено в какво положение са били един спрямо друг подсъдимият и пострадалият. Неоснователно е и твърдението, че не са събирани и установявани доказателства как са повлияли изписаните на подсъдимия лекарства и спирането на техния прием.
Съдът е обсъдил представените рецепти, с които на подсъдимия са били предписани психоактивни медикаменти. Изпълнението на лечението е поставено под съмнение с оглед изготвената по делото експертиза на проба от кръв от Метушев, при което не е било установено наличието на наркотични вещества и психоактивни медикаменти, включително и тези, които са му изписани. Според върховните съдии възражението на защитата, че липсват доказателства относно мотива за извършване на престъплението е неоснователно. За да приеме наличието на негативни нагласи у подсъдимия спрямо пострадалия, САС е ценил с доверие показанията на свидетели, които са еднопосочни и взаимно кореспондиращи. Пред двама от тях пострадалият споделял, че след задържането на Метушев с акцизни стоки подсъдимият го подозирал, че го е „предал“, а този мотив сочи и майката на пострадалия, възпроизвеждайки предсмъртните думи на сина си. Въззивният съд се е солидаризирал с изводите на първата инстанция, че подсъдимият е имал предшестващи негативни нагласи спрямо пострадалия, които заедно с употребата на алкохол са довели до свръхяростни афекти у него при нанасянето на 97 наранявания. Тези изводи са основани на заключението на комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Неоснователни са и доводите, че е невъзможно Метушев да е извадил ножа от корема си и да го е забил във врата си. В устните си разяснения вещите лица са заявили, че нараняването в коремната кухина не е лишило подсъдимия от възможност да извършва активни движения.
В мотивите си САС е изложил подробни съображения относно правната квалификация на извършеното деяние, с които ВКС изцяло се солидаризира. В детайли са изследвани естеството на получените от пострадалия наранявания, т. нар. защитни наранявания, които сочат, че Красимир Колджиев е възприел нападението, борел се е за оцеляването си, като е преживявал както физически болки и страдания, така и ужас от неизбежната смърт. Изложени са подробни съображения защо апелативният съд възприема наличието на квалифициращия признак „особена жестокост“. Направил е законосъобразен извод, че по своя интензитет изпълнителното деяние надвишава необходимото за причиняване на смъртта на пострадалия, а поведението на подсъдимия сочи на изразена коравосърдечност и жестокост. В мотивите на ВКС се казва, че приетата от САС правна квалификация е съответна на приетите за установени факти, което налага извод, че законът е приложен правилно.
В светлината на безспорно установените от фактическа страна обстоятелства тезата, че подсъдимият Метушев е действал при неизбежна отбрана е очевидно несъстоятелна, пишат още върховните съдии. От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че пострадалият е получил 97 броя наранявания от едно и също оръжие, значителната част от които в легнало положение, а по ръцете му са налице увреждания с характер на защитни. Така установените факти сочат на извод, че наличието на хипотетично първоначално нападение от страна на пострадалия срещу подсъдимия не би довело до промяна в квалификацията в по-леко наказуемо престъпление. „Това е така, тъй като при нанасянето на ударите, причинили смъртта на пострадалия, последният само се е бранил, което сочи, че подсъдимият не се е намирал в положение на неизбежна отбрана, а още по-малко е действал при превишаване на нейните предели“, категоричен е съдебният състав на ВКС.
Доводите за явна несправедливост на наложеното наказание ВКС намира за неоснователни. Съобразно разпоредбата на чл. 38а, ал. 2 от НК наказанието „доживотен затвор“ се определя, когато извършеното престъпление е изключително тежко. В мотивите на въззивното решение са изложени съображения относно изключителността на осъщественото от подсъдимия в сравнение с престъпленията от същия вид – нанасянето на многобройни удари, далеч надхвърлящи необходимото за умъртвяване на жертвата и то в присъствието на майката на пострадалия; проявена изключителна жестокост и коравосърдечност, което е рядък случай в съдебната практика. Взети са предвид добрите характеристични данни на подсъдимия, като е прието, че същите касаят спортната му кариера, съобразено е обстоятелството, че той страда от разстройство на личността от смесен тип, което не е пречка да разбира свойството и значението на извършеното, че е баща на две деца, но е прието, че те не могат да се противопоставят на изключителната тежест на извършеното деяние.
Решението на ВКС е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.