УБИЙТЕ ГЕНИЯ, ДОКАТО МУ КЪСАТ ПЪПНАТА ВРЪВ
УБИЙТЕ ГЕНИЯ, ДОКАТО МУ КЪСАТ ПЪПНАТА ВРЪВ
Живеем ние в условията на някакъв дълбок провинциализъм. От векове е така. Даже и да имаме достойни хора, на които да отбелязваме датите на рождeнието и смъртта, или не знаем как се прави това, или ни е омразно и нежелателно да го правим. Ние подчиняваме всичко на тъпанарските правила на някакъв идиотски протокол и не сме в състояние да отбележим присъствието на някой а ла Лорка, а ла Висоцки, а ла някой си, съвместим с европейските и световните стандарти. Имаме ги хората-личности, оставили следи в историята. Обаче не ги забелязваме дори в датите на рождението или смъртта им. Мразим ги ние тия хора. Защото се страхуваме от тях. да не вземат да напуснат знайните и незнайните си гробове и да се впуснат сред нас, за да си разчистват сметките с нечистите ни съвести.
Гледам сега Първи канал на ОРТ – концерт по повод 35-тата годишнина от смъртта на Висоцки. Препълнена огромна зала, публиката пее заедно с артистите. Спомнят си за Володя, тоя гигантски хулиган, артист, поет и човек. И се чудя какво или кой би могъл да ни събере в една голяма зала, за да пеем заедно с артистите.
Много обичам Висоцки и творчеството му. Не бих казал, че съм познавач. Просто го обичам. Днес сигурно ви омръзнах и досадих с клиповете и приказките си за тоя наистина забележителен и велик артист. Намериха се и хора да му ровят костите и да го клеймят, че бил агент на КГБ, наркоман, развейпрах, женкар и пияница. Бедни хорица сме ние, българчетата. Бедни духом и несъстоятелни по същество.
Ако си родим един Висоцки, бройте го за убит с камъни още в деня на рождението му. Нашата чувствителност няма как да е закърняла, тъй като никога не е съществувала. И търсим утехата и спасението в псувните и попържните, с които се замеряме, наричайки това политическа система и политически живот. Любо КОЛЬОВСКИ СЕ КАЗВАМ аз.