Това цветанът на мисълта НИКОГА явно няма да разбере, да проумее и да приеме
Това цветанът на мисълта НИКОГА явно няма да разбере, да проумее и да приеме
Уважаеми хора, все пак има някаква истина.
Може да не е цяла, може да закъснява, но я има.
Можете да я усетите (донякъде) в думите на бившия министър и сегашен главен организатор на изборите от страна на ГЕРБ:
„…към Цветан Цветанов беше зададен
въпрос, дали сега надеждата му е в
съда, на който той отговори: „За първи
път присъствам на пледоариите на двете
страни. И от това, което чух от страна
на прокуратурата, мога само да се
извиня на българския съд за всички
тези мои изводи, които съм си вадил от
това, което се случва в съдебните зали.
Ако наистина защитата на държавното
обвинение е била такава каквато днес
видяхме от българската прокуратура,
трябва да ви кажа, че действително съм
прекрачвал границата, и съм се произнасял
неподготвено за оценка на българския
съд. Днес, за първи път, присъствам на
пледоарии, и, за съжаление, аз съм от
едната страна на барикадата”.
Човекът, който е фактическият шеф на ГЕРБ и главен организатор на изборите в неделя, за ПРЪВ ПЪТ присъства на пледоарии. Вярно, не е разбрал, че трябва да съжалява, но не защото е „от едната страна на барикадата“, а защото съдът не е барикада, на която се сблъскват обвинението и защитата. Не е разбрал, че е прекрачвал границата не САМО с „неподготвено“ изказване по адрес на съда. Цецерон трябва явно да бъде осъден, за да разбере, че границата я прекрачваше тогава, когато използваше микрофоните (било от трибуната на Народното събрание, било в кулоарите, било в МВР или просто на улицата), за да обяви пред целия народ кои са престъпниците… според него! Това цветанът на мисълта НИКОГА явно няма да разбере, да проумее и да приеме. И очевидно ВСЕ ОЩЕ не е разбрал, че не може да каже „мога само да се извиня на съда“. Ако някой го познава, нека му обясни, че това, че използва верните думи, не прави словореда верен. Цветанов може – и трябва! – да се помоли на съда, на несправедливо обвинените от него в детеубийство, връзка с мафията, кражби и т.н… да приемат извиненията му, които той да поднесе, паднал на колене, разбира се. „Извинявам се“, „мога само да се извиня“ – това са все действия, които той самичък извършва, т.е. тези думи не подсказват, че той е разбрал същността на злоумишлените и вредни свои действия и МОЛИ да му простят. Напротив, така подредените думи показват, че той си мисли, че вече се е извинил. Не, не се е извинил. И явно не знае как да го стори. Но все пак е добре, че му е светнало нещо в главата.
Разбира се, най-добре ще е да има присъда в понеделник, но аз лично се съмнявам – при такова обвинение и при събирани доказателства за вината му от същите хора, които не успяха да осъдят нито един от големите бандити през последните 25 години, ми се струва малко вероятно да има осъдителна присъда.Вени Марковски