Телевизорът на Борисов не може да победи хладилника на народа

Телевизорът на Борисов не може да победи хладилника на народа

Сигурно ще съм единственият, който ще каже, че кабинетът на Пламен Орешарски си изпълни реалната мисия и че именно заради това, а не въпреки това, си отива. По-дългият му живот прекрачва мандата, който му беше даден от елита, а именно – да се тушират социалните бунтове от февруари миналата година.
Ако не беше този консенсус, още миналото лято щяхме да повторим изборите, поради нестабилните съотношения, които се получиха в парламента. Но страхът от недоволството на народа помогна на правителството. С времето страхът поизбледня и поради тази причина изчезна консенсусът сред елита и международните фактори. Това стана благодарение на намалението на цената на тока, разплащането на държавата с бизнеса и лекото съживяване на трудовия пазар.
Елитът, обаче, не намери воля да подкрепи ДКЕВР в стремежа му да свие дупката, през която изтичат милиарди левове към собствениците на соларните инсталации и американските ТЕЦ-ове, които продават на монополни и свръх високи цени. Това силно навреди и на индустрията. Гнетът на едрите вериги супермаркети върху производителите у нас остана непокътнат, благодарение на успешното саботиране работата на парламента от страна на ГЕРБ и ДПС през последния месец, както и на ветото на президента. Много слаба бе решимостта на елита да извърши необходими промени. Поради тези причини този кабинет още в своя замисъл не можеше да продължи повече от една година.
Не бих нарекъл поведението на ДПС след евроизборите да се изолира от своя коалиционен партньор БСП измяна, тъй като те не са се клели в определена програма. От движението дефинираха това мнозинство като конюнктурно, като начин да се предотврати връщането на Бойко Борисов на власт за определен период. Тъй като очевидно това не даваше резултат и не можеше окончателно да се изпълни тази задача, ДПС имаше и правото да се откаже. Мисля, че те си вкараха сериозен автогол в крайна сметка. Вече не могат да бъдат балансьор – прекалено много станаха тези резки промени.
Много важен фактор бяха и външните тласъци около големи инфраструктурни проекти. Те силно загрубяха – взеха да идват американски сенатори, които да дават команди на премиера. Геополитическата обстановка стана силно неблагоприятна за икономиката на страната. Изобщо, в Европа е налагана една линия на изолиране на целия регион от една от естествените икономически зони за търгуване, а именно – Русия. Възобнови се и настъплението за разработване на шистов газ в Европа, което е много скъп и далеч по-нерентабилен начин на добив, отколкото на нормалния природен газ. Това означава, че в близка и средна перспектива много производства у нас, доколкото са останали, ще трябва да се изнесат от страната. Това ще ни се отрази още тази и следващата година, тъй като инвеститорите калкулират и прогнозите за условията за бизнес.
През февруари миналата година народът се надигна с протести и без партийни знамена – само с националния флаг. Българите практически отрекоха надеждността и идеите на всички партии. Въпреки това, демократичните механизми не родиха партия, която да бъде алтернатива и да бъде припозната от сериозен процент хора като такава. Причините за този ялов резултат са много, но бих подчертал господството на десните икономически щампи в главите на интелигенцията и едрата корпоративна собственост върху телевизиите.
БСП имаше през миналата година шанс да завие вляво, но изпита суеверен страх от прекрачване на идеологически табута, а и не знам дали вече не е късно. Ето защо, очевидно, се готвят поредните избори без избор. Вероятно ще има ниска избирателна активност и резултатът ще намери подкрепа сред част от елита и международните фактори, но няма да им донесе спокойствие. Първо, ако мога да се върна на този образ – тенджерата под налягане нито е свалена от котлона, нито отдушникът е работил достатъчно дълго. А на всичко отгоре се поставя същата тапа, която веднъж вече изхвърча – Бойко Борисов.
Лидерът на ГЕРБ очевидно има амбицията да накара населението да плати цената, която едрият корпоративен сектор не желае да плати във вид на намаление на нормата на печалбата, тоест да свали доходите, да вдигне пенсионната възраст, да остави непипнати всички язви на икономиката, зад които стоят едри интереси и чужди посланици. Той смята, че може отново да постигне този фокус с обвинения към предшествениците си. За разлика от Орешарски, той няма да бъде преследван с уличен и медиен саботаж, но силно се съмнявам, че с тази нагласа може да изкара по-дълго от сегашния премиер.
Не бих могъл да дам еднозначна оценка на плановете за заеми и дългове на Борисов, тъй като влизаме отново в неолибералния модел на мислене. Може би е добре за страната да вземе заеми, но въпросът е с каква цел? Ние сме „черен лебед“ в Европа – страната ни е с най-ниските заеми и е просто ненормално да си задушаваме икономиката, само за да минаваме за отличници. Които, обаче, никой не цени…
При тази стратегия, която Борисов е възприел, той очевидно смята да прехвърля всички проблеми върху българите и да отстъпва на всички достатъчно влиятелни фактори, а между тях, очевидно, са и враговете на „Южен поток“. Има един голям геополитически противник на проекта и няма нужда да го назовавам, на който Борисов очевидно ще отстъпи. Той най-малкото ще се помъчи да убеди населението, че шистовият или въглищният газ е някакъв изход или алтернатива. Но, подчертавам – това са нерентабилни източници на енергия. Те означават повишение на разходите на всички индустриални потребители, не само на населението, и съответно – изнасяне на инвестициите извън страната, което явно никой не иска да спомене. Онова, което е замислил Борисов като стратегия, граничи с авантюризъм и вероятно го прескача, тъй като вече се видя, че не може докрай телевизорът да победи хладилника, както ставаше до февруари миналата година. Възможно е той да прибегне и до други методи за стягане на гайките – не съвсем демократични. Става въпрос не само за пълен контрол върху медиите, но и допълнителни – например, за нагнетяване на военна истерия – нещо, до което винаги са прибягвали провалените управници.
Чавдар Найденов, социологАгенция БГНЕС