Смъртоносната акция в Лясковец завърши с погром за правосъдието
Смъртоносната акция в Лясковец завърши с погром за правосъдието
На 14 март няколко телевизионни камери отразяват получилата трагична известност акция на МВР по обезвреждането на барикадиралия се в дома си в Лясковец Петко Петков. Точно десет дни по-късно камерите отново ще заснемат поредния епизод около Петков, чието име в новинарските заглавия е заместено със „стрелеца от Лясковец”, „психопатът”, „лудият”. Този път телевизионните екипи ще снимат как обградена от служители на „Съдебна охрана” носилката, на която лежи Петков напуска болницата във Велико Търново, за да бъде транспортиран обвиняемият за убийството на полицая от СОБТ Емил Шарков в затворническа болница (по нареждане на прокуратурата). Микрофоните са долепени до главата на мъжа, който е в безпомощно състояние, а кратка справка в новинарския поток показва, че от тази срамна гледка медиите създават заглавия от типа: „Стрелецът от Лясковец проговори”. Веднага следва и развръзката – “Не, няма какво да кажа”, „проговаря” Петков, цитиран от „24 часа”.
Извън въпросите за журналистическата етика и причините за провала на акцията, превърнати в политическо надцакване дали сегашните или предишните ръководители на МВР са по-виновни за смъртта на един полицай и за още трима ранени, остана неосветена от медиите зона. В интервала между акцията по задържането на Петков и заснетото напускане на болницата във Велико Търново мъжът е задържан под стража. Наложена му е най-тежката мярка за неотклонение, предвидена в процесуалния закон, която се прилага, когато има опасност обвиненият за престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, да избяга или да извърши престъпление. Това събитие не предизвика журналистически интерес, въпреки че осветлява същите симптоми на тежкия проблем, който стои в основата на трагичния случай “Лясковец” – общественото равнодушие и бездушната посредственост и безхаберие на държавните органи.
На 14 март Петков ранява трима души от СОБТ и прострелва смъртоносно колегата им Емил Шарков. Часове след това мъжът е обезвреден – прострелян е с три куршума и е закаран в областната болница “д-р Ст. Черкезов“, където претърпява тежка коремна операция – изваден е левият му бъбрек и част от червата. На 16 март прокуратурата повдига обвинение на мъжа за опит за убийство и за умишленото убийство на служителя на СОБТ Емил Шарков. Ден по-късно в реанимацията на болницата, където лежи Петков на системи, влиза окръжният съдия Янка Павлова, наблюдаващият прокурор по делото Цветан Маринов и секретар – протоколист. В реанимацията на болницата, където по правило не се допускат дори и роднини на пациентите, влизат и служители на съдебна охрана, говорителят на окръжната прокуратура Катерина Лещакова и служебният защитник на Петков – Димитър Димитров. Всички те обуват калцуни и обличат сини болнични престилки преди да бъдат допуснати до отделението, където според съобщение на Окръжния съд Велико Търново „заради влошеното здравословно състояние” на мъжа, ще бъде проведено делото по искането на прокуратурата за задържане под стража.
Не само според минималните стандарти на правото на защита съгласно Европейската конвенция за основните човешки права, но и според изискванията за минимална човещина, няма как да се иска от човек в реанимация да участва в съдебно заседание. Съдът, прокурорът, адвокатът, пациентът, охраната и лекарите, допуснали “нахлуването” в неприкосновеното за външни лица болнично място, са участвали в нещо, което както и да го наричат помежду си, на практика не е съдебно заседание. А още по-малко някой може да има илюзията, че същият опериран може да упражнява каквото и да било право на защита. Въпросът е сведен до физическо оцеляване, не може да става и дума за интелектуално усилие за изграждане на защитна позиция, нали? И това е така за всички, не само за Европейския съд.
Пред „Съдебни репортажи” служебният защитник на Петков Димитър Димитров разказа, че по време на цялото „изнесено” съдебно заседание обвиняемият е бил завързан за леглото с белезници и каиши. Делото продължава около 40 минути, а след това пред журналистите говорителят на окръжната прокуратура потвърждава, че на Петков е наложена най-тежката мярка за неотклонение и обяснява мотивите: „Степента на обществена опасност на извършеното деяние и степента на обществена опасност за деца. Определението не е окончателно. Подлежи на обжалване пред състав на Апелативен съд в град Велико Търново. Съдебното заседание е насрочено за 21-ви този месец. Към момента здравословното състояние на Петков не позволява той да бъде транспортиран в затворническа болница, поради което и тъй като лечението му продължава, охраната ще се осъществява в болничното заведение, където се намира в момента”.
Няколко логични и гадни въпроса
Според НПК предпоставките, които съдът преценява, когато налага мярка за неотклонение, ако има обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъпление, какъвто е настоящият случай, са дали може да се укрие или да извърши престъпление. Ако човек е в реанимация и неподвижен след прекарана преди ден тежка коремна операция и самата прокуратура, която иска задържането му, съобщава на медиите, че здравословното състояние на обвиняемия е такова, че не позволява той дори да бъде транспортиран до затворническата болница, защо й е трябвало на същата прокуратура да иска да бъде задържан в това състояние, което очевидно му пречи да бяга или да върши престъпления? Защо не е изчакала прокуратурата обвиняемият да излезе от реанимация, за да бъде задържан без да се налага да се създава такъв безсмислен, а същевременно толкова антихуманен прецедент? Защо съдията не се е притеснила, че влиза в реанимацията на болница, в която съдът няма място, и не само не изпълнява функциите си на гарант за човешките права, но и сама се превръща в опасност за здравето и живота на лежащия болен с белезници?
Мотивите, с които съдия Павлова задържа Петков, остават тайна. Определението на съда не е качено на сайта на Великотърновския окръжен съд и до днес. Потърсени за коментар, оттам обясниха, че в съда няма практика определенията по частните производства да се качват на интернет страницата. За да разберем какво е накарало съдия Павлова да отиде до областната болница и да проведе съдебно заседание в реанимацията на болничното заведение, „Съдебни репортажи” изпрати официална молба за достъп до определението на съда. Повече от две седмици отговор от председателя на ОС-Велико Търново Мая Маркова не беше получен – нито дали исканата информация ще ни бъде предоставена, нито аргументи за липсата на публичност на акта на съда.
Въпреки това и така, без определението, по случая могат да се направят няколко категорични извода – обвиняемият е бил лишен от право на защита и публичност на процеса. Фрапантните нарушения по делото са забелязани от Български адвокати за правата на човека (БАПЧ), които миналата седмица изпратиха писмо до Висшия съдебен съвет (ВСС) с настояване да получат информация за предприетите действия на ВСС и Инспектората по казуса.
В писмото БАПЧ уточняват, че влошеното здравословно състояние на страните е едно от основанията, които са уважителна причина за отлагане на делата, за да се гарантира адекватното осъществяване на защита. В правомощията на съда е да осигури справедлив процес на обвиняемия, което включва правото на активно участие в производството, а не „просто физическото му присъствие в помещение, на болнично легло”. „Накърнено е правото на обвиняемия на публично разглеждане на неговото дело като гаранция за справедлив процес. Бил е обект на нечовешко и унизително отнасяне, забранено и от Конституцията на Република България, и от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ)”, сочат правозащитниците.
Това, според правозащитниците, „не е и не може да бъде справедлив процес по смисъла на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), който изисква на обвиняемия да бъде гарантирана реална възможност за ефективно участие в процеса”.
„Притеснение буди и изнесената от служебния защитник на Петков информация, че подзащитният му е бил прикован към болничното легло с белезници на ръцете и каишки на краката. Ако тази информация е вярна, то Петко Пеков е бил обект на нечовешко и унизително отнасяне, забранено и от Конституцията на Република България, и от Европейската Конвенция за защита правата на човека. В случай, че обвиняемият е бил обездвижен по този начин по време на съдебното заседание, това е още едно самостоятелно нарушение на правото му на справедлив процес”, се казва в писмото на Български адвокати за правата на човека.
В заключение адвокатите поддържат, че случилото се „представлява грубо нарушение на законовите и етични правила от страна на участвалите магистрати”. Пред „Съдебни репортажи” председателят на Етичната комисия Ясен Тодоров посочи, че предстои писмото на БАПЧ да бъде разгледано в комисията на заседанието в понеделник „за да се прецени какво може да се направи”. Попитан дали преди сигнала на правозащитниците съветът се е самосезирал за действията на прокуратурата и съда, Тодоров заяви, че Етичната комисия не е обсъждала казуса. В Етичния кодекс на магистратите изрично е записано, че съдията, прокурорът и следователят трябва да гарантират справедливост за всеки от участниците в процеса, както и прозрачност на своите решения. А че казусът не би могъл да остане незабелязан от кадровия орган на съдебната власт и без напомняне е повече от ясно – в последните няколко седмици той бе във фокуса на вниманието на обществото и медиите.
Дежа вю
Три дни след делото в реанимацията съдиите от Апелативния съд във Велико Търново дават нов повод за съмнения, че действията на магистратите и от двете съдебни инстанции са резултат от криворазбрана целесъобразност, като считат, че общественото мнение ще бъде доволно, ако “лудият” от Лясковец бъде задържан жив или мъртъв. Въззивният съд потвърждава определението на долната инстанция и оставя Петко Петков в ареста. Заседанието е проведено в съдебната палата във Велико Търново, по жалба на Петков, но в негово отсъствие. Отново – състоянието му не му позволява да присъства на делото, на което е представляван от служебния защитник Димитър Димитров, който пледира за по-лека мярка за неотклонение – „домашен арест”. Димитров изрично настоява съдебният състав с председател Бончо Бончев (зам.-председател на АС-Велико Търново) да нареди белезниците, с които Петков е прикован към леглото, да бъдат свалени. Категоричен е, че от тях ръцете му се подуват. Димитров обаче не настоява заседанието да се проведе, когато обвиняемият може да участва в него, нито оспорва справедливостта на първия болничен процес.
Съдия Бончо Бончев постановява, че не може да каже на лекарите как да провеждат лечението на пациента. Но пропуска една съществена подробност – белезниците не са средство за лечение и не лекарите ги поставят, а служителите на „Съдебна охрана”.
В определението си съдът записва, че има предположение (б.а. това е законното понятие), че Петков е извършил тежкото престъпление, в което е обвинен, има реална опасност да се укрие или извърши престъпление, ако му бъде наложена по-лека мярка. Съдът не коментира как е възможно това, ако обвиняемият не може още да ходи.
Строгостта на съдебните състави, разглеждали мярката за неотклонение, непонятните им изводи и действия не могат да бъдат оправдани с притеснение – било от МВР, било от прокуратурата, било от настървеното обществено мнение. От съда се изисква да осигури хуманно правосъдие – това означава на първо време реанимацията да не се превръща в съдебна зала, а всички обвиняеми, дори и тези, към които трудно обществото проявява разбиране заради тежестта на престъпленията им, да получат еднакво отношение и справедлив процес, в който ги третират като хора.
Галина Гиргинова, Съдебни репортажи