Румен Гълъбинов: Липсата на икономическа и финансова компетентност ще ни остави извън Еврозоната

Румен Гълъбинов: Липсата на икономическа и финансова компетентност ще ни остави извън Еврозоната

България трябва да представи на Европейската централна банка /ЕЦБ/ направените реформи в банковия сектор до 15 май през следващата година, ако иска да бъде приета в Еврозоната
Според оценката на ЕС за кандидатурата на България за ЕRM2, държавата ни получи една година да:
– Подобри банковата регулация, за да отговори на изискванията – т.нар. „Базел 3“, валиден за всички банки в ЕС;
– Всички банки да отговарят на същите изисквания за капиталова адекватност, нива на лоши кредити и свързаност на лицата.
Всичко това може да се види тук:http://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2018/07/12/statement-on-bulgaria-s-path-towards-erm-ii-participation/
Просто казано, до 15 май 2019 г. България трябва да предостави на ЕЦБ следното:
– Реформиран модел за регулиране на банките, покриващ Базел 3 критериите.
– Реформирани и капиталово адекватни банки, отговарящи на Базел 3 без държавна помощ;
– Промяната на регулациите по Базел 3 ще се отрази на всички нива на банките – акционери, мениджмънт, софтуер и т.н.;
– Базел 3 изисква решен проблем с вътрешния дълг и лошите кредити.
Позицията на ЕС за отлагането на реформи от страна на българската администрацията е, че сме поели ангажимент преди 10 г. за върховенство на закона и повече времеви толеранс няма да има. Срокът вече е даден, и според оценките на ЕС на предоставените модели за реформи, е изпълним. Време е за започване на реформи от наша страна в следващите 11 месеца.
От друга страна, загубата на финансов суверенитет се дължи на липсата на върховенството на закона в някои страни като България. Сега БНБ определя лихвения процент, но формално. БНБ не е самостоятелна в това отношение, а води и съгласува своята политика с МВФ и европейските институции, в следствие на подписаните договори за присъединяване с ЕС и отпуснатите дългосрочни заеми на страната. Не може европейския пазар да търпи негативи от неадекватната банкова регулация на една или друга страна. Това е защитен механизъм – финансовите рискове от страни като нашата да не се пренасят на ниво ЕС, защото загубите могат да се измерят в милиарди евро.
Друг важен елемент за страни без върховенство на закона като България е т.нар. „компонентен риск“. Като пример, в момента БНБ следва общата ЕС-политика на Европейския съюз за основен лихвен процент 0. Поради високия риск за кредитите в България, до 85 % лоши кредити в някои банки, пазарните лихви заедно със скритите и явни такси надминават 10 %. Ако се калкулира в обема на кредитите, отпуснатото количество бързооборотни кредити и кредити от заложни къщи като най-масови, то средната лихва би могла да бъде в диапазона 15-20%. Така потенциалното развитие на икономиката при 2-3% лихва е едно, а при 20% е друго.
Така, че това със суверенитета не е във вреда на потребителите, а е строг надзор.Румен Гълъбинов