Редник Бакалов дори не можеше да си представи, че един ден ще оглави военното разузнаване на републиката!
Редник Бакалов дори не можеше да си представи, че един ден ще оглави военното разузнаване на републиката!
Редник Бакалов, Йордан, пълзеше по калната земя в студената мартенска нощ. Маскировъчният му халат беше подгизнал, очилата му се изпотяваха и редник Бакалов не виждаше нищо. Инстинктът му на военен разузнавач обаче, го водеше уверено напред към позиците на противника. Шанцовият инструмент досадното го пляскаше по задните части и му създаваше усещането, че е в една квартира, в едно мазе, при една съученичка. И че тя го пляска по задника.
Редник Бакалов спря, избърса очилата си и се опита с помощта на бинокъла си да се ориентира в пресечената местност. Свери азимута по картата и компаса си.
За миг през ума му като светкавица премина спомена как брутално го мобилизираха, когато беше едва втори курс в СПТУ-то по металургия на черните метали. Спомни си и за Пенка, съученичката му от курса по цветни метали, в която беше лудо влюбен.
В тоя момент вражеска ракета освети околността и редник Бакалов заби нос в локвата пред себе си. Пак си оцапа очилата. Изруга наум и на руски. После продължи бавно и съсредоточено да припълзява до вражеските позиции.
––––––
Редник Бакалов дори не можеше да си представи, че един ден ще оглави военното разузнаване на републиката!Любо КОЛЬОВСКИ