ПЪТЯТ КЪМ БЕЗДНАТА СЕ АКОМПАНИРА С ФАНФАРИ
ПЪТЯТ КЪМ БЕЗДНАТА СЕ АКОМПАНИРА С ФАНФАРИ
Традиционно около датата 24 май вкупом образуваме един нестроен хор за бръщолевене колко сме значими, защото, виждате ли, сме дали втората или третата азбука на Европа и цивилизацията. Пъчим се, надуваме се и се фукаме пред света. На руснаците и Путин не им пука за това. Нито на монголците, които, поради някакви смешни обстоятелства, също се изразяват писмено на кирилица.
Аз безкрайно уважавам светите братя и тяхното дело, но дълбоко в себе си се съмнавям, че те биха разбрали значимостта на собственото си дело в контекста на съвременния побъркан свят.
Още по-малко им пука на ЕС и САЩ за нашия фундаментален културен и исторически принос. С нас и без нас, светът си върви напред. Или върви към бездната. Ние сме зависими от света и нищо не можем да променим. Уникалната ни историческа съдба не интересува никого. Благодарение на нашите държавни-тъпанари и геополитическите ни зависимости, с които се оправдаваме, все едно, че сме в безпаметен оргазъм.
Робства, национални катастрофи, фашисти, комунисти, воини и какви ли не оправдания измъкваме от прашните ракли по мазета и тавани – само и само да оправдаем националната си безличност и незначимост. И да легитимираме сексуалните и финансови зависимости на нашите бездарни, алчни и некадърни управници.
Стига с тия вопли по някакви измислени и никому неизвестни национални празници! Освобождението ни, последното, е било обвързано с волята на един граф – Игнатиев. И волята на едни вулгарни типове на Берлинския конгрес. После сме си търсили цар по виенските шантани. Не забравяйте собствената си безпомощност. Тя ни преследва от векове. Не забравяйте и това, че Стамболов и Заимов са пропуснали да посрещнат една чета на един бунтовник на определеното място и в определения момент. Защо се чудите и маете на днешното ни дередже? Че ние имаме късмета да сме по-добре, отколкото заслужаваме!
Ако вместо Борисов в Банкя се беше родил един Хитлер или Сталин, по-доволни ли щяхте да бъдете? Кажете „благодаря“ на тарикатите, които ни управляват в последните десетилетия! Че можеше да бъдат и още по-големи идиоти. И аплодирайте себе си.
Търпеливи копелета сме. И аз ръкоплещя.
Провинциалните истории се описват от парвенюта. Селкори. Като мен.Любо КОЛЬОВСКИ