ПРИКАЗКАТА ЗА ГОЛИЯ ЦАР ПРОДЪЛЖАВА. ГРАБЕЖЪТ „КТБ”. ВТОРИ СЕЗОН

ПРИКАЗКАТА ЗА ГОЛИЯ ЦАР ПРОДЪЛЖАВА. ГРАБЕЖЪТ „КТБ”. ВТОРИ СЕЗОН

Вчера се случи нещо изключително. Всички представители на парламентарните сили, включително. и ПП „Атака“, макар и с подкрепата на някои текстове от законопроекта, гласуваха „за“ промените в Закона за банковата несъстоятелност. Според тези промени, дори и да не е открита процедура по несъстоятелност, в банка с отнет лиценз да може да се назначи временен синдик. На такава единност и абсолютен консенсус може да завиди всеки съучастник в компрометирания ни политически живот и съпътстващите го процеси и съответни пазарлъци.
На пръв поглед, депутатите ни имитират, че са загрижени за нас. Нашите избраници много сполучливо, но пародийно се преструват колко много ни обичат. Вероятно, за да притъпят всекидневната липса на такава „обич” и всеотдайност към интересите на народа.. И успяват. Ако някой си направи труда да прочете какво се пише във форумите, косите му ще настръхнат. Защото управляващите, в т.ч. и всички депутати (в крайна сметка вички са управляващи – опозиция няма), много сполучливо създават легендата за новите демони, новите „иззедници”, новите „обирджии”, новите „крадци” на банката. И знаете ли кои са те? Това са онези добронамерени граждани, които с труда си са спечелили някакви пари (може и за черни дни)! Това са онези граждани, които са си платили данъците (поне повечето от тях, защото онези, които не плащат данъци, не държат пари в банките). Това са гражданите, които са имали глупостта да повярват на институициите и да държат парите си в българска банка. Това са онези граждани, които са повярвали на гуверньора Иван Искров, който по националното радио, един ден преди да затвори банката, успокои всички, че КТБ е в чудесно състояние и че нищо не може да се случи на четвъртата по големина банка.
Днес се чувствам като кръгъл глупак, като онова малко дете в приказката на Андерсен, което иска да съобщи, че „Царят е гол”. И не успява. Защото всички вкупом, за да се харесат, за да не отпаднат от каруцата, за да продължат да бъдат в управляващата банда, крещят едно и също. „ИСКАМЕ СИНДИЦИ ПРЕДИ ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ”. За да започне грабежа от онези, които са били компетентни и са спасили част от своето имущество, или са били достатъчно умни, за да наемат добри адвокати, както казва Менда Стоянова. Неистовото желание за този нов грабеж започна с лансираната с изказаната в парламента теза на Бойко Борисов за краденето от КТБ и в хор подхваната от всички депутати. Всъщност войната за парите на КТБ се изразява само в това „кой кого ще изпревари”. И в сремежа си за доказване на превъзходство, управляващите забравят, че всъщност не претендират за парите на КТБ, а променят закона, за да вземат моите, вашите пари, т.е. да вземат всичките пари на вложителите. Защото парите на вложителите не са маса на несъстоятелността на банката. И това се извършва с „благородния” диктат на властимащите. За да променяш закони със задна дата, означава, че изобщо нехеш и не те интересува какво ще стане след теб.
А от формална гледна точака, дори за непосветените е ясно, че нищо няма да се промени с идването на синдиците. И това е така, защото Списък на синдиците за работа по Закона за банковата несъсотятелност се одобрява от БНБ, а списъкът е с много малко лица. Ами какво беше това до сега? Квестори, назначени от БНБ. Т. е., едно и също. Разликата е само в това, че тези синдици ще бъдат подчинени на Фонда за гарантиране на влоговете, т.е. на управляващите.
По страшното е, че умните ни депутати решиха това да се случи извън съдебна процедура. Европа може да се завърти на 180 градуса. Няма такава дължава, в която управляващите да изземват и ДЕЙНОСТТА НА СЪДА. По добре беше направо да закрият съдебната система. Вместо да променят ръководството на БНБ, единственият виновник за случая „КТБ”, депутати и управляващи, решиха да съсипят всичко, дори и малкото запазено, за да имитират дейност „на ползу роду”. Защото, вместо да бъде подчинен на съда, временният синдик ще бъде управляван от ФГВБ, а дейността му ще се наблюдава от министъра на финансите.
Вчера Менда Стоянова заяви, че съгласно приетите текстове, временният синдик ще има правомощия да опазва, попълва, управлява и издирва имуществото на банката. В правомощията му е и при определени условията да иска прекратяване, разваляне или унищожаване на сделки, по които банката е страна.И изброи още куп правомощия, дори повече от тези, предвидени в съдебна процедура. Но пропусна да каже, че сделките по прихващанията не са със страна банката, а са межу физически и юридически лица, клиенти на банката. Забрави да каже, че в този момент банката е финансова институция и че квесторите „не признават” цесиите, тъй като не са страна по тях, а само ги осчетоводяват. Забрави да каже, че всъщност целта е друга. ЗА ВТОРИ ПЪТ ДА БЪДАТ ОГРАБЕНИ КЛИЕНТИТЕ НА БАНКАТА. И това вече е чудовищно. Зад маската за „държавна загриженост”, се развихря поредната безобразна кражба. И няма никакво значение, че същата тази Менда Стоянова сама признава, че е скептична за резултата, тъй като съответното имущество вече ще се окаже продадено. Разбирай ограбено.
Проф. Огнян Герджиков смята, че „стопяването“ на активите в КТБ е пресилено изказване: „Това, че се стопява масата, звучи политически много ангажирано и отговорно, но, струва ми се, стопяване на маса – няма…”и „Квесторите са достатъчно наясно, че са под лъчите на прожекторите и едва ли биха си позволили да правят нередни неща“. А адв. Екимджиев в интервю за „Фрог нюз”е категоричен: „Синдици в КТБ може да назначава съдът”. Защото синдикът, според закона, замества управителните органи на една банка, която е в процедура по несъстоятелност, а квесторите влизат в същата роля, когато банката е поставена под особен надзор, т.е. тя все още е банка.
Вчера проф. Христина Вучева заяви, че твърдението „банката се източва и продължава да се краде”, не е вярно. Нещо повече, проф. Вучева беше категорична, че „тези твърдения би простила на всеки друг, но не и на народни представители, които трябва, преди да изричат каквото и да е, много внимателно да го проверяват“. И ако между политиците има поне няколко умни глави, те би трябвало да се вслушат в посланието й. А то е да направят възможното, за да се транспонира европейското законодателство и по-точно онази директива, която предвижда система за оздравяване на банковите институции.
Защото с новите промени в закона за банковата несъстоятелност, става ясно, че още с решението на БНБ за поставяне на банка под особен надзор, тя вече е фалирана. И тук си задавам въпроса: Не се ли прави поредния зловещ сценарий за бъдещето на банките и за бъдещите ни влогове в банките? С тази промяна се унищожава дори и минималния шанс някой да се спаси след решение за особен надзор. Или може би просто няма защо да има спасение. Важното е кой ще бъде „Спасителят” Ние винаги живеем с това очакване. Или поне по-голямата част от нас.Любо КОЛЬОВСКИ