/ПОД/БУДИТЕЛСКО
/ПОД/БУДИТЕЛСКО
Днес е 1-ви ноември. От края на Първата световна война /с пауза през комунизма, до днес, почитта е към хората на перото, мислителите на нацията, поборниците, философите и всички орачи на духовната нива – България.
Защо ли днес не ми иде за словослов на духовната част от народа? Може би защото не остана духовна част ли? Не, има я. Няма народ? Все още има някакъв остатък. Духовната част, обаче, търси трибунал във Фейсбук, размахва пищови в мрежата и стреля напосоки и в упор. Премерва остроумие сред избрани, което си остава само мерене на шпаги. Истинските шпаги никой не размахва. Защото народът се е превърнал в маса. Смачкана, надхитрена, изтерзана, смляна в машината на управлението му. И невярваща. Нито на будители, нито на събудени.
Какви будители са интелектуалците на България, щом се нареждат в хор от дитирамби на едно човеконенавистно управление? Което ги заключва в една арена /почти по чилийски вариант, без разстрел – засега/ и не ги пуска навън? Къде са държавниците-будители, с мисъл за многото поколения напред, с визуализация на поне 20 следващи години.
Страх за хлебеца и заплатката е колосалната идея, която ни движи. Гърч за топлото местенце и подаянията от „горе“. Безумието да поднесеш длан за помия, спусната от „правилните“ на деня. Да ги псуваш под мустак, но привидно да си с тях. Ако си писател – да ти купят книгите, макар те книги да не четат. Ако си журналист, да не те помете вълната на гнева на „оня“, чиято е медията. Къде са будителите?
Академичните общности живеят в „кулите от слонова кост“, защото от преди 26 години са се отказали да променят нещо. Соросоиди налазиха страната и иззеха будителството. Грантаджии зомбират порядъчно. „Фили“ и „фоби“ участват в мними престрелки из общественото пространство, но в бутафорни схватки. А ние като народ търпим, натоварени с памет за зависимост и унижения. И сякаш ни е добре там, в блатото на страха, в джунглата на оцеляването при един дребнодушен режим.
Има ли събудени в тази на пръв поглед безнадеждна тъма? Къде са искриците на надеждата, че някой тук и сега може да бъде Ботев, Левски, или поне Виктор Орбан?Надеждата е вътре в нас. Просвещението е в сърцата ни, в начина ни на мислене и съпротивата на злото. Бунтът е в главите ни. А революциите са в човешката ни съпротива към несправедливостта и предателствата с разнолика същност.
Затова – честит празник на Народните Будители, които се противопоставят на несвободата! На онези, които са последната трибуна на истината за собственото ни дередже, на онези, които не са продали съвестта си и не са заменили България за грантове. На онези, които са родени свободни!
Съвсем друг е въпросът – колко са те?ZADKULISITE.COM