Ограбиха Кольо Карамфилов шест месеца след смъртта му. Всичките му картини отмъкнати от ателието в Садово
Ограбиха Кольо Карамфилов шест месеца след смъртта му. Всичките му картини отмъкнати от ателието в Садово
Големият български художник Кольо Карамфилов бе ограбен, при това броени месеци след смъртта му, научи „Площад Славейков“. Семейството му го изпрати само преди около половин година, а сега останаха и без картините му. Освен творбите от ателието в град Садово, който е близо до Пловдив, са изчезнали и всичките метални плочи, приготвени за отпечатъци на графиките.
Кражбата засега се пази в пълна тайна и само най-близките приятели на роднините му знаят за нея. Те допускат, че в основата на обира стои някой от близките на Карамфилов, който го е посещавал в ателието му и познава добре обстановката. Кръгът на заподозрените се стеснява и от друга подробност – крадецът със сигурност има достъп до графична база, в която може да отпечатва творбите на Кольо К., за да ги пусне на черния пазар.
Въпреки че правеше и живописни произведения, Кольо Карамфилов беше преди всичко голям график. Предпочитаната от него техника – офорт, представлява метална плоча, върху която се врязва в дълбочина изображението и в получените процепи се нанася специално мастило. След това чрез натиск мастилото се отпечатва върху хартия. Първите 10 отпечатъка от една графична плоча се смятат за оригинали и имат по-висока цена. Но нищо не пречи да се направят и повече, особено след като авторът им не е между живите и не може да проследи процеса. Затова кражбата на металните плочи от ателието на Карамфилов е много по-гигантска от обир на готови произведения на изкуството. Обирджията може да отпечата хиляди творби и да залее с тях черния пазар.
Кольо Карамфилов си отиде от този свят на 12 януари 2014 г. , едва навършил 50. Роден в Пловдив на 7 декември 1963 г., той завършва Гимназията за сценични кадри през 1982 г. Още съвсем млад той печели няколко награди и е приет в СБХ, без да му се налага да следва в Художествената академия. Основател е на две от най-авангардните групи у нас – „Ръб” и „Диско 95”.
Карамфилов беше един от най-силните наши художници, но и катализатор за средите на изкуството, ключова фигура в артистичната бохема на страната. Кольо беше цяла вселена, невъзможно бе да се отдели художника от човека от артиста и музиканта Кольо Карамфилов. „Свиреше на китара, пееше по неподражаем начин и нямаше по-добър разказвач на вицове от него“, казват близките му. Приятелят му – поетът Елин Рахнев, го сравнява с Пабло Пикасо.
Ако е истина, че всяка нация има своя дрезгав глас – така, както Ленард Коен е за Канада, Джоко Росич за сърбите, Висоцки за Русия, Карамфилов беше нашият „бърбън” глас и с него успяваше да изрази космоса на балканеца – любовта, иронията, байганьовщината, смеха, горчивината и болката.
Неочакваната му ранна смърт остави гигантска празнина у всеки, който се е докосвал до него по една или друга причина. Талантът му бе гигантски, а произведенията му – изключително поетични.
След смъртта на Карамфилов втората му съпруга – актрисата Лиза Шопова, се отказа от цялото му наследство в картини в полза на сина му Росен, който е дете от първата любов на художника с дизайнерката Ина Дамянова. Загубата на баща му е нечовешки удар за Росен Карамфилов, който е студент в Пловдивския университет и пише стихове. Още несъвзел се от смъртта на своя родител, наследникът му трябва да преживее и втори шок – от наглостта на нашите мародери.
Тъй като приживе Карамфилов бе сред най-успелите наши артисти, картините му се продаваха по-добре и по-скъпо от тези от повечето други художници. Колкото и цинично да звучи, смъртта винаги вдига цените на един творец. Една от причините за това е, че след този момент творбите на покойния остават краен брой. Той не би могъл да нарисува повече, а с времето интересът към автора се покачва. В случая с откраднатите графични плочи от ателието на Карамфилов обаче тази логика на намаляващия брой картини може и да се окаже невалидна. Наглостта, която е накарала апашите да опразнят ателието на Кольо, докато цялата артистична бохема в страната не може да преглътне скръбта по него, показва, че те няма да се спрат пред нищо, ще отпечатат толкова произведения, колкото могат да продадат. С една дума, много.ploshtadslaveikov.com