Обединен или разчленен ЕС им трябва? Те не знаят

Обединен или разчленен ЕС им трябва? Те не знаят

Има ли Европа усещане за цел? Това е основният въпрос, когато започнем да разговаряме за европейските избори. Защото ЕС определено пропусна възможността да направи Европа категорично обединена, силна и самодостатъчна. Стигна се до там, че крайно десните и крайно левите партии днес изживяват шокиращ възход, и се очаква точно тези партии да бъдат големия пробив на предстоящите евроизбори. Британецът Фараж публично погребва еврото, разкарвайки го театрално насам-натам в ковчег, а французойката Льо Пен много обича да казва, че няма защо да се мисли за спасяването на ЕС, тъй като той ще рухне, както рухна и Съветския съюз. Национализмът и деглобализмът се засилват все повече и повече.
Единственият шанс на Европа да бъде фактор е да се определи като ясен самостоятелен съвкупен играч. Тя обаче е раздирана от противоречия и разнопосочия. Ако Великобритания е придатък на САЩ и всеки път довършва вица, който са започнали американците, то Франция се мръщи на Германия, че френската държава става все по-второстепенна, а самата Германия пък, типично по Бисмарк, все повече се заиграва с Русия, което предизвиква истинска паника у хегемона.
Най-голямата грешка на ЕС е това, че европейските страни са много по-загрижени за социалната, отколкото за националната си сигурност. Те са оставили САЩ да поемат абсолютно пълната отговорност за сигурността на Европа. А това вече на политически и на икономически език означава много повече, отколкото изглежда на пръв поглед. Напоследък особено силен е натиска, който се упражнява върху Европа за приемане на Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство, споразумение между САЩ и ЕС. Този натиск, под предлог за благоденствие, ще пусне в Европа и ГМО-антиутопичната култура, и шистовия газ, и всякакви други типично американски корпоративистки доминанти, които до този момент Европа не допускаше напълно и отчасти отхвърляше. И няма значение , че пред сградата на Еврокомисията се изливат литри мляко в знак на протест, че европейските фермери ще загинат. Европа не може да устои, тя е играчка за американските интереси. Затова и опитът на Европа да се случи като обединен дееспособен политически и икономически гигант се превръща в пълен фарс предвид нейната огромна зависимост. Както много точно се изразява Збигнев Бжежински: „Някога център на Запада, днес Европа е просто продължение на един Запад, чийто основен играч е Америка.” И още нещо, „Независимо от своята икономическа мощ, Европа ще си остане просто военен протекторат на САЩ. Бюрократската интеграция не може да породи истинска политическа воля, необходима за дълбоко единство”, уточнява Бжежински като любимата му теза е, че Европа е всъщност удобен геополитически плацдарм на САЩ към Евразия. Обаче. Те не знаят обединен или разчленен ЕС им трябва. Американците не желаят една обединена Европа, силна и самонадеяна, триумфираща, която може да решава сама накъде да върви. Не дай си Боже, но такава Европа би могла да тръгне към разбирателство с Русия. А това вече ще бъде нов геополитически модел, различен от настоящия, който представлява един господар и стотици коленопреклонни държави, по адрес на коитопомощник държавния секретар на САЩ винаги може пренебрежително да употреби думичкатаFUCK втелефонен разговор, докато решава голямата политика на света.
Американците обаче, освен че не желаят обединена, те не желаят и една разпокъсана Европа, защото тогава всяка страна ще започне да търси възможността за привилегирован бизнес с Русия, поради простата причина, че дебалансирания хаос ще тласне страните към търсене на пазари за икономическо оцеляване, а Русия е над 150 милионен пазар, който отваря и допълнителни врати към постсъветското пространство. Всъщност една разчленена Европа би тласнала много по-сигурно част от страните към дружески отношения с Русия.
Казусът ЕС е труден и днешна Америка е видимо лишена от дългосрочна визия за това какво иска да представлява една бъдеща Европа. САЩ подхождат непремерено и без добре обоснована стратегия към Европа. Може би Европа, такава, каквато е сега, е най-удобна, хем полуобединена, хем слаба, хем използвана като инструмент в щатската глобална политика, хем под непрестанната заплаха за разпадане, нещо като контролирана анархия. Затова и много опитни политици като Хелмут Кол, например, подчертават, че „обединяването на Европа е на живот и смърт”, че от обединяването на Европа, цитирам Хелмут Кол, „зависи дали ще предстои през 21-ви век мир или война”, защото с една силна Европа светът по-лесно ще стане безполюсен и балансиран. Помислете си на кого това не е изгодно.Калина АндроловаДеконструкция, БНР