„Никой не може да ми забрани да Ви обичам, г-н Борисов!“, възкликват днешните „обективни“ журналя, които са се продали на цената на бидон с кисело зеле

„Никой не може да ми забрани да Ви обичам, г-н Борисов!“, възкликват днешните „обективни“ журналя, които са се продали на цената на бидон с кисело зеле

Чета едно интервю на Борисов за ПИК, което е издържано в най-добрите практики на „Работническо дело“. Сервилност, чупка в кръста, любов към вожда, загриженост за здравето и социалния му живот, въобще толкова е захаросано, че четейки го има опасност да се разболееш от диабет. Даже снимката Му една такава, излъчва неземна благост, чутовна красота и вътрешна хрисимост, които могат да накарат скала да се разплаче пред чистата Му душа и искрящо искрените Му намерения. Историята вярно се повтаря като фарс. Същата дълбока преданост в уменията и силите на Генерала (или просто любовно – Бойко) гледахме от 2009 до 2013 г.
Докато чета това дадзибао си мисля, че ето така би се чувствал човек открил машина на времето – просто виждаш едно и също нещо отново и отново, и отново, и отново. Даже и декора на тази трагикомична пиеска не е мръднал. Все едно някой е консервирал Борисов и медиите Му от 2009 г. и сега е отворил буркана и ни поднася – ред кисели краставички, ред Бойко, ред бамя, ред Генерала, ред зелено доматче за свежест, ред цунка по муцунката на Вожда. „Никой не може да ми забрани да Ви обичам, г-н Борисов!“, възкликват днешните „обективни“ журналя, които са се продали на цената на бидон с кисело зеле. Да им е сладко!
Петър Кичашки
Фейсбук