„Не спирам кръвта, аз я пускам“. Готвач на Путин, баща на всички тролове и главен бунтовник на Руската Федерация
„Не спирам кръвта, аз я пускам“. Готвач на Путин, баща на всички тролове и главен бунтовник на Руската Федерация
Мнозина се питат кой всъщност е този Пригожин, за когото не спират да тръбят новините. Наистина ли е готвач на Путин и главен метежник на Русия, чиято смърт бе предсказана от мнозина?
И така, продавач на хотдог, „готвач на Путин“, създател на фабриката за тролове, куратор на ЧВК „Вагнер“ и накрая главен бунтовник срещу Путин – всичко това е вярно, но има и още доста интересни моменти в биографията на този човек, който по повод журналистическо сравнение с Распутин казва, че за разлика от Распутин той не спира кръвта, а я пуска.
По информация от свързаните с него Телеграм канали, както и от държавната телевизия Русия 24, днес смъртта е застигнала Пригожин в собствения му самолет на път от Москва към Санкт Петербург, а в „Уикипедия“ вече е попълнена датата на неговата кончина.
Евгений Викторович Пригожин е роден на 1 юни 1961 г. в Ленинград (сега Санкт Петербург). Майка му е медик, баща му умира рано. Детето е отгледано от доведения си баща – ски инструктор, затова Евгений от дете се занимава със ски състезания и завършва Ленинградското спортно училище-интернат № 62. След това следва в Ленинградския химико-фармацевтичен институт, по специалността „Провизор-фармацевт“, но според самия Пригожин не завършва.
През 1979 г. в Ленинград Пригожин получава условна присъда от две години и половина за кражба. През 1981 г. Пригожин получава нова присъда – по обвинения в кражба, измама и въвличане на непълнолетно лице в престъпна дейност и грабеж. За това Евгений Пригожин е осъден на 13 години колония, но през 1988 г. е помилван, а през 1990 г. излиза на свобода.
Веднага след това Пригожин и доведеният му баща отварят верига за хот-дог в Ленинград. По-нататък бизнесът се развива по следния начин:
От 1991 г. до 1997 г. Пригожин е ръководител на веригата магазини „Контраст“.
През 1995 г. открива бар-магазин „Винный клуб“ на Василиевски остров, през 1996 г. открива ресторант „Старая таможня“ в сградата Кунсткамерата. Това е първият наистина елитен ресторант в Санкт Петербург и той е посещаван от висшите служители на града.
След това започва да експериментира с форматите на ресторантите: „Руски кич“, „Блин!доналтс“ и т.н.
Истински успех обаче има ресторантът на вода New Island. През 2001 г. президентът Владимир Путин провежда там разговори с президента на Франция Жак Ширак, а година по-късно – с американския президент Джордж Буш-младши. През 2003 г., според медиите, Путин е празнувал там рождения си ден.
Още от началото на миналия век предприемачът Пригожин съсредоточава дейността си върху кетъринг услуги. И не се проваля – започва да обслужва събития от висок ранг, като приеми в Кремъл или дори президентски инаугурации.
Постепенно фирмата му „Конкорд“ започва да получава договори за организиране на училищен кетъринг, първо в Санкт Петербург, а след това и в Москва.
В края на първото десетилетие на новия век фирмата се превръща в ключов изпълнител за Министерството на отбраната и постоянно получава огромни поръчки за кетъринг за войници и офицери.
Защо Пригожин е „готвачът на Путин“
Този прякор някога е бил лепнат на Пригожин, защото в New Island той лично е обслужвал президента и неговите гости.
„Владимир Путин видя как от една сергия направих бизнес. Видя как не се притеснявам лично да поднеса чиния на коронованите особи“, казва Пригожин.
Дори президентският говорител Дмитрий Песков каза пред репортери през 2017 г. за Пригожин: „Днес е рожденият ден на готвача на Путин… Путин ще го отпразнува днес“.
По-късно пресслужбата на Кремъл уточни, че тези думи са били шега. Година по-късно самият Путин се изказа по темата: „Всичките ми готвачи са членове на Федералната служба за сигурност, те са военни, в различни звания. Нямам други готвачи.“
Фабрика за тролове и неговата роля
През 2013 г. Пригожин основава „Агенцията за интернет изследвания“, по-известна като „фабрика за тролове“. Основната ѝ задача е да създава фалшиви акаунти в социалните медии и да публикува постове и коментари, които управляват общественото мнение.
През 2017 г. той си организира „медийна империя“ – тя включва Федералната информационна агенция (ФАН) и няколко онлайн портала.
През 2018 г. САЩ обвиниха Пригожин и неговите служители в намеса в президентските избори, които бяха спечелени от Доналд Тръмп. ФБР и Държавният департамент на САЩ бяха готови да платят (250 хил. и 10 млн. долара) за информация, уличаваща бизнесмена в това. Според версията на Министерството на правосъдието на САЩ Агенцията за интернет изследвания (или „фабриката за тролове“), за която се твърдеше, че е контролирана от бизнесмена, е организирала кампания за дезинформация на американските граждани в социалните мрежи. А през 2022 г. САЩ дори обявиха награда от 10 млн. долара за информация за агенцията и Пригожин.
Пригожин дълго отричаше тези обвинения. Но по-късно каза следното: „Намесвали сме се, намесваме се и ще продължим да се намесваме. Внимателно, прецизно, хирургически и по наш си начин, както знаем как“, заяви той в края на 2022 г.
Пригожин и ЧВК „Вагнер“
През последните години името на бизнесмена редовно се свързваше с ЧВК. Той категорично отричаше и тази връзка. През есента на 2022 г. обаче призна, че това е негов проект, а отричането на този факт в миналото обясни с „конспиративна необходимост“.
Пригожин заяви, че през 2014 г. лично е пътувал до Донбас и „се е опитал да изкрънка пари, за да вербува група, която да отиде да защитава руснаците“. Но бързо осъзнал, че е по-ефективно да организира всичко сам.
През 2015 г. частната военна компания „Вагнер“ (наречена така по повиквателния на първия й командир – Дмитрий Уткин, смята се, че и той е загинал в днешната катастрофа) започва да набира доброволци за участие във военни операции в Сирия, а по-късно – в Луганска и Донецка област в Украйна. Според западни медии „Вагнер“ е участвала и във военни операции в Либия, Судан, Централноафриканската република, Мозамбик и Мали. Експерти на ООН обвиняват вагнеровците в многобройни нарушения на човешките права и престъпления.
Той нееднократно е запитван и за значението на името на ЧВК, и за източниците на финансиране на компанията, но избягва отговора или отговаря: „Вагнер“ се финансира от парите, получени от продажбата на сълзите и страданията на западните демокрации“. Друг път той казва: „Не съм печелил пари от ЧВК, не печеля и няма да печеля“.
През лятото и есента на 2022 г. „човек, който прилича на Пригожин“, пътуваше до затворите в различни региони на Русия и агитираше затворниците да се присъединят към „Вагнер“. След шестмесечно участие в бойните действя осъдените най-накрая са на свобода. „Не пий много, не употребявай наркотици, не изнасилвай женски, не прави золуми“, наставлява Пригожин един от тях как да се държи извън бойното поле и затвора.
Пригожин редовно записваше видеоклипове, за които твърдеше, че са от линията на фронта, в тях разказваше за успехите и проблемите на ЧВК „Вагнер“. Именно това подразделение в продължение на няколко месеца усилено щурмуваше Бахмут, като го превзе в средата на май.
Превземането на Артьомовск, както самият Пригожин нарича Бахмут, е съпроводено с няколко публични скандала. От зимата насам Пригожин неспирно говори за „глад за снаряди“ в ЧВК, тъй като Министерството на отбраната уж не му доставя боеприпаси. Апогей беше видеото, в което Евгений на фона на труповете на вагнеровци на нецензурен език се обръща към Шойгу и Герасимов с въпроса: „Къде са снарядите?“.
Също така лидерът на ЧВК влезе в конфликт с ръководителя на Чечения Кадиров. Пригожин бе попитан за потенциала на чеченските формирования и отговори, че те едва ли ще успеят да освободят цялата ДНР. След това сътрудниците на Кадиров обвиниха Пригожин, че всява паника в обществото, и го призоваха да се срещнат и да разговарят по мъжки. Но този конфликт бързо беше поставен на пауза.
След като ЧВК предаде позициите в Бахмут на военните от Министерството на отбраната на Русия, Пригожин тръгна на обиколка из милионните градове из цяла русия, давайки пресконференции. На тях той заявяваше, че няма да се занимава с политика. Междувременно обаче беше класиран сред петте души, на които руснаците имат най-голямо доверие.
Бунтът
На 23 юни Пригожин заяви, че частите на Министерството на отбраната уж са изстреляли ракети по лагера „Вагнер“, при което са загинали „голям брой“ бойци. На свой ред Министерството на отбраната заяви, че не е направило това, и нарече съобщението на лидера на ЧВК „информационна провокация“.
На следващата сутрин Пригожин заяви, че 25 000 „вагнеровци“ са дошли, за да разберат защо в страната „цари беззаконие“. Без бой те окупираха щаба на Южния военен окръг в Ростов на Дон. Част от бойците останаха в града, а останалите се тръгнаха към Москва в колона с бойна техника.
В извънредно телевизионно обръщение Владимир Путин нарече бунта на ЧВК „Вагнер“ удар в гърба на страната и народа. По думите на президента на въоръжените сили е наредено да неутрализират тези, които са организирали бунта. Срещу основателя на ЧВК бе образувано наказателно дело, като го грозяха до 20 години затвор.
През целия ден на 24 юни колоните на ЧВК се насочваха към Москва. Преминаха през Ростов, Воронеж, Липецка област и вече бяха навлезли в Московска област, без да срещнат особена съпротива по пътя.
Оттук обаче всичко започва за тъне в гъста мъгла. Официално след това бе съобщено, че през цялото това време са водили преговори с Пригожин, включително с участието на президента на Беларус Александър Лукашенко. Те приключват с това, че Пригожин лично обяви, че ЧВК се връща в тренировъчните лагери, а самият той заминава за Беларус, дали е заминал за там, така и не стана ясно със сигурност. Споразуменията предполагаха също, че Пригожин няма да бъде преследван в Русия, докато на другите участници в бунта ще бъдат предоставени гаранции за сигурност.
След загадъчния край на метежа мнозина предсказаха, че рано или късно Пригожин ще бъде премахнат по един или друг начин. Дали случилото се днес е случайност всеки сам може да прецени.