НЕ Е НЕОБХОДИМА АКТУАЛИЗАЦИЯ НА БЮДЖЕТА! ТОВА СА ПОЛИТИЧЕСКИ ИГРИ!
НЕ Е НЕОБХОДИМА АКТУАЛИЗАЦИЯ НА БЮДЖЕТА! ТОВА СА ПОЛИТИЧЕСКИ ИГРИ!
В България няма финансова нестабилност, която да притиска бъдещото служебно правителство и то да трябва да тегли спешно външни заеми. Актуализация на бюджета не се налага, става дума за политически игри.
Около тези две позиции се обединиха повечето икономисти и финансисти, които Агенция БГНЕС интервюира.Доцент Стоян Александров, икономист и министър на финансите /1993-1994/:
„Актуализация на бюджета не се налага. Това са чисто политически игри… Приказките за актуализация на бюджета в повече от 90 на сто имат политически смисъл. Всеки си прави политически дивиденти. С половин уста се твърди, че трябва да се остави по-спокойна среда за служебното правителство. Това не звучи сериозно“.
„Да се приготвят пари за следващо правителство е рисково. Не се знае кой ще влезе в следващия парламент… Президентът също има интерес кабинетът, назначен от него, да излезе с някакво достойнство. Иска му се, ако има възможност, да му е широко около врата. Но в крайна сметка има реалности. Ако служебният кабинет се изправи пред трудности, трябва да ги решава, а не просто ей така да се носи по повърхността и да каже „бяхме много успешни“… Никаква финансова нестабилност няма“.Професор Христина Вучева, икономист и министър на финансите в първото служебно правителство /1994-1995/:
„По отношение на т.н. актуализация на държавния бюджет. Когато се иска през годината Народното събрание да променя приетият годишен бюджет винаги трябва да се има предвид не само количественото измерение на приходи и разходи, а преди всичко познанието за бюджета като израз на програмата и намеренията, на което и да е правителство. При такъв подход става разбираемо, защо актуализацията през лятото на 2013 г. можеше да бъде разбрана и подкрепена, а настоящата – при почти същите проценти за изпълнението на приходите – неразбираема. Миналата година искането за промяна идваше от едно ново правителство с нова програма и нови намерения за политика. Поради посоченото, тогавашното връщане от държавния глава на закона за актуализацията беше неразбираемо действие, както и сега предложението, което и той поддържа за нов дълг от 5 милиарда лева е неразбираемо. Смислено би било, ако актуализацията на Бюджет 2014 се направи от новия парламент, приел програмата при избора на новото правителство и разбрал смисъла на исканите промени“.
„Вероятно някой си припомня събитията от първите месеци на 1997 г., когато народните представители гласуваха служебното правителство да може да подпише т.н. меморандум с Международния валутен фонд. Този документ даде възможност своевременно да се преведат необходимите средства от страна на МВФ, тъй като съществуващия валутен резерв беше сведен до 400 милиона долара, с които беше невъзможно да се въведе фиксирания курс на лева към германската марка. Тогавашното отклонение от принципите беше необходимо, както и здрав разум, за да се намали времето, в което развихрилите се спекуланти съсипваха българската икономика. Сега всичко е съвсем друго и проблемът е друг, поради което смисълът е друг. Имаме европейски закони и те трябва да се спазват“.Любомир Дацов, икономист и бивш заместник-министър на финансите /2003-2009/:
„Не виждам нито една причина да се актуализира бюджетът, освен чисто политическа, но политическа по български, а не както е нормално да се прави политика. Едно е сигурно и това е, че актуализацията на бюджета в момента е абсолютно безсмислена във вида, в който се прави“.
„Няма нищо, което в момента да налага спешно теглене на заеми, освен тези евентуални 2 млрд., които са предвидени, индиректен заем на Фонда за гарантиране на влоговете. Като се има предвид какъв е размерът на фискалния резерв, няма нито една причина, която да налага служебното правителство да емитира дълг, извън допълнителните ограничения, които са по закон“.Доцент Емил Хърсев, икономист и бивш подуправител на БНБ:
„Около бюджета не се създава изкуствена криза. По-скоро отдавам случващото се на начина, по който политиците са свикнали да говорят у нас. Но подобни неща има и в други страни, особено в Южна Европа. Един бюджет, колкото и често да се актуализира никога няма да отговори на всички възможни промени, които се появяват. По тази причина в него се вграждат така наречените буфери. С тях той може да издържи без сериозно преструктуриране и без да се актуализира“.
„Не виждам причина, основание и нужда от взимането на нови заеми. Никой не изтъква конкретна причина, защо трябва да се изтеглят заеми. Тезата на президента Росен Плевнелиев да се даде възможност на служебното правителство да тегли заеми не почива на реалната необходимост. Може би за комфорт на служебното правителство…“Професор Кръстьо Петков, икономист и синдикалист:
„Само преди няколко седмици от свое име и от името на цяла група икономисти заявих, че в никакъв случай сега, под натиска на предизборните страсти не бива да се актуализира бюджетът. Сега с още по-голяма увереност и аргументи твърдя, че не бива да се вземат никакви масирани заеми – нито вътрешни, нито външни до края на годината. Стоп на взривното нарастване на дълговете на България, докато не се изясни ситуацията“.
„Политици напоследък се опитват да убедят общественото мнение и специалистите в държавата, че са ни нужни нови заеми в огромни размери, говорят за 7 милиарда лева. Ако това се случи би върнало фиска и българската финансова система на точката на 1997 г., когато бяха останали в хазната оперативни пари в размер на няколкостотин милиона долара. Няма начин това да стане. А дори и някой да се опита да го прокара, поставяйки ултиматуми или грижейки се само за себе си, за да харчи, когато дойде на власт, това би сринало единствения успех, който България постигна в последните години, благодарение на валутния борд. Става въпрос за фискалната стабилност“.Божидар Данев, председател на БСК:
„Има гласове, които призовават за тегленето на заем от бъдещото служебно правителство. Това означава, че ние не сме парламентарна република. Сключването на заеми става по закон, със санкция на парламента и ако това бъде направено ще се окаже, че не сме парламентарна демокрация. Има ли политици у нас, които ще поемат такъв риск?“.
Агенция БГНЕС
Снимка: ХАШТАГ-BG