Недоразуменията от рода на Бареков-Баракова при парламентарните избори ще ни се види като безобиден анекдот пред онова, което ни очаква при предстоящите избори за кметове и общински съветници

Недоразуменията от рода на Бареков-Баракова при парламентарните избори ще ни се види като безобиден анекдот пред онова, което ни очаква при предстоящите избори за кметове и общински съветници

Жална ви майка фрагментирана, още преференциална!
Като чуя словосъчетанието „инструмент на демокрацията”, първото, което ми идва наум е онзи незабравим епизод от „Принцът и просякът” на Марк Твен. Става дума за тревожното търсене на изчезналия държавен печат на Англия и успокоението, настъпило след срамежливото признание на просякът-принц Том Канти, че го е взел и използвал по предназначение. Бил изключително удобен за… чупене на орехи. Така е! Инструментите се използват съобразно компетентността и нагласите на използващия ги. Точно както в съвършено наточения нож майстор-готвачът вижда много възможности, а Джак Изкормвача една.
Ако изборите по принцип са „най-истинският инструмент на демокрацията”, то изборите по български са живо доказателство,че този инструмент беше, е, и ще бъде използван единствено съобразно нагласите и компетентността на преобладаващата част от избирателите. А резултатите от тези нагласи и компетентност са точно като надребнени на ситно черупки от орехи, на които сега са коленичили като наказани всички преговарящи около състава и формата на бъдещото правителство.
Извън всички изводи и съображения, които ще бъдат изречени около случилото се след парламентарния вот, два са тези, които оттук-нататък ще бележат всеки изборен процес и резултатите от него. И могат да ги бележат така, че сегашните политически несгоди да ни се видят леки като следобеден чай пред бъдещите предизвикателства.Всеобщо фрагментиране
Едно официално мнение от последните дни, изказано пред телевизионните камери, бе симптоматично в това как облеченият отскоро във власт човек безусловно вярва в бързите и лесни решения от страна на администрацията. Да кажеш, че главният проблем на днешния политически ден са многото партии и коалиции, влезли в Народното събрание, защото устойчивостта на правителство и парламент били в обратна зависимост от това явление, означава три неща. Първо – че си живял доста години по времето, когато свръхустойчивостта на правителство и парламент в България се гарантираха от еднопартийна система. Второ – че си назначен за министър-председател по волята на само един човек, облечен в костюма на президент. Трето – че се казваш Георги Близнашки.
Защото проблемът на днешния политически ден е всъщност във все по-нарастващата фрагментация на българското общество и очертаването на все повече разделителни линии между социални групи на базата на икономически, демографски, професионални, географски, информационни и какви ли не още фактори. Ако някога Бенедикт Андерсън даде най-краткото опреление за нацията, наричайки я „въобразена общност”, то днес картината у нас е на „невъобразима необщителност” във всички посоки. Горни Лом и София принадлежат на различни светове, баба и внуче на различни цивилизации, софтуерният гений и берачът на тютюн са от различни галактики.
По тази линия на разделение скоро в България ще се появи общност на колекционерите на пластмасови калинки, които ще ненавиждат колекционерите на плюшени зайци.
Най-лесно ще бъде с бърза промяна в избирателния кодекс и вдигане процентите на избирателния праг да намалим броя на партиите в парламента. Но социалната фрагментираност, за която стана дума по-горе е същинското и неизкоренимо зло. И, за да станат нещата още по-безнадеждни, нека отсега е ясно едно. В ситуация на свръхинформираност, невъобразимо множество от медии и креслива журналистика възможността от изграждане на устойчиво обществено мнение, съгласие по важни национални въпроси, формиране на общи приоритети е просто невъзможна. И социалните парчета от счупения орех на съгласието ще стават все повече и повече.Всеобщо преференциране
Вгледани в резултатите от вчерашните избори, не си даваме сметка какво ни очаква на утрешните. А те вече чукат на електоралните врати. Отсега трябва да е ясно, че недоразуменията от рода на Бареков-Баракова при парламентарните избори, ще ни се види като безобиден анекдот, пред онова, което ни очаква при предстоящите избори за кметове и общински съветници. Не знам дали законодателите са си давали сметка какво вършат, приемайки следния член Чл. 454. (2) : Предпочитанията (преференциите) за отделните кандидати са валидни, ако броят на гласовете, получени за кандидата, е не по-малко от 7 на сто от общинската избирателна квота.”
По този начин сега действащият закон дава възможност да станеш общински съветник в голям областен град, мобилизирайки преференциален вот в рамките на 70-80 гласа. Ами това са хората от входа на един средноголям жилищен блок. Идат избори, при които налудните сюжети от сериала „Етажна собственост” ще ни се видят като социалистически реализъм. Я си представете общински съвет, съставен от комбинативни авантюристи, подсулили се тихомълком назад в листите на големите партии и спотайващи се до деня на вота. Заедно с хората от родата, махалата или служителите от фирмата. А, я си представете как подобен общински съвет взима обществено отговорни решения с общинска собственост и обществени поръчки. Не искам да съм лош пророк, но при сегашната организационна структура на българските партии подобен лош сценарии просто ще се осъществи в абсурдна реалност. И тогава местната власт буквално ще се затъркаля на улицата, умните ще умуват, а лудите…
Голямото внушение от дълбоко поучителния в същността си роман на Марк Твен „Принцът и просякът” е, че властта не е за случайно попаднали в нея и изисква задължителни компетентности. И още – че властта задължително трябва да откликва на и да живее с трудното всекидневие на всички.
Когато и двете условия липсват, животът на хората и обществата се троши като орех, ударен със замах от случаен човек, държащ държавния печат в ръка. Юрий Проданов
www.reduta.bg