Нашествието на гларусите и какво прави държавата
Нашествието на гларусите и какво прави държавата
© Надежда Чипева, Капитал
Дневник Експрес
Научавайте най-важното и интересното всеки ден в 17 часа.
window.dnevnik.eventPush(‘newsletter_form_impression’, {‘newsletter_number’:’2′,’newsletter_name’:’Дневник Експрес’});
[class*=“general-article“] .article-content > p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } На терасата ни вкъщи два гларуса убиха гълъб и го изядоха! На терасата, пред очите ми! Докато изляза с метла и започна да ръкомахам да ги изгоня, го убиха и изядоха.Разказът е на Христина Педикова, жител на Бургас, според която гларусите винаги са били неразделна част от морето и града, но през последните години са станали особено агресивни. Пред „Дневник“ тя разказва, че пред нея птица откраднала парче от пицата на племенника ѝ, а друга веднъж я удря с крило по главата, докато „се изстрелва надолу за филия хляб“.Подобни сюжети не са изключение за живеещите край морето. И официалните данни, и наблюденията на природозащитници сочат драстично увеличаване на популацията на гларусите, откъдето идва и настървението им за храна. Причините за ръста в пъти на птиците е в урбанизацията, а заради нея те се разпространяват навътре в страната, много отвъд черноморското крайбрежие.
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1611834613314-0’); });
В обществото и от природозащитници има призиви за ограничаване на популацията на жълтокраките чайки, както учените наричат този вид, най-вече заради набезите, а за местните власти драстично повечето гларуси означават проблеми за градската страна. Не са защитен вид, но все пак има забрани за посягане на птиците, уреждане на гнездата и яйцата им. Затова решението на проблема се очертава в ограничаване на достъпа на гларусите до храна, която те си набавят основно от сметища и контейнери за боклук. Стъпки в тази посока са направени, но по всичко личи, че са крайно недостатъчни.За начало: чайка или гларусВ България се срещат над десет вида чайка, съобщава на сайта си регионалният исторически музей в Бургас. Един от тях е Средиземноморската жълтокрака чайка (Larus michahellis), чиято популация расте значително и това създава проблеми на хората в крайморските общини. Популярно е жълтокраките чайки да бъдат наричани гларуси. Или както пише във „Фейсбук“ Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) в Бургас през 2021 г.: „Правите ли разлика между чайка и гларус? Не трябва – едно и също е. И не, гларусът не е мъжът на чайката!“, В интервю от 2022 г. за Българското национално радио (БНР) уредникът на Музея за нова история на Варна Теодор Роков обяснява, че думата „гларус“ е побългарен вариант на гръцката „гларос“ – чайка. „Моите наблюдения доведоха до заключението, че думата „гларус“ се появява за първи път в официалния български език на юг от Стара планина. Има документи от кметството в Бургас – в началото на 20-и век се издава указ, с който се призовава гражданите да чупят яйцата на птиците, наречени „глароси“, казва Роков. Тогава за причина се посочва, че „те извършват пакости върху сградите, крякат силно сутрин, унищожават малки пиленца“. Още за разпространението на гларусите в България през годините четете в интервюто на „Дневник“ с орнитолога Петър Янков утре (21 август).Има проблемВ началото на май миналата година общински съветници в Бургас предлагат да бъде създадена работна група, която да изработи мерки за ограничаването на популацията на жълтокраките чайки в общината. В аргументацията за създаването на работната група е посочено, че птиците може да живеят между 25 и 30 г., размножават се всяка година, нямат естествен враг в градска среда, всеядни са. Очертани са няколко посоки на проблема с увеличената популация: негативи за други видове птици, тъй като гларусите проявяват хищничество: „върху яйца и малки на чайки, рибарки и дъждосвирци, патици, розово фламинго, кокилобегачи, саблеклюни“ „Шум, екскременти, агресивно поведение, висок риск от сблъсък със самолети, риск от пренос на болести“ в градска среда © Златина Зехирова На въпрос на „Дневник“ какво е произтекло от инициативата за работна група пресслужбата на община Бургас отговори, че има препоръка в бюджета на администрацията да се предвидят средства за изготвяне на доклад с критерии за разучаване на проблема с популацията на гларусите. Очаква се това да стане с бюджета за 2024 г.Колко са жълтокраките чайкиВ отговор на парламентарно питане от бургаския депутат от „Има такъв народ“ Ивайло Вълчев Министерството на околната среда и водите (МОСВ) посочва, че има данни за популацията на жълтокраката чайка по две методики: по мониторинг на зимуващи птици и по мониторинг за гнездящи птици.Данните за гнездящите птици сочат, че през 2014 г. са регистрирани 5 440 жълтокраки чайки, а през 2020 г. броят им нараства до 23 481, т.е. увеличението е над четири пъти за шест години. По методиката за преброяване на зимуващите птици МОСВ отчита, че „тенденция е към увеличаване“, въпреки че в отделни години има драстичен срив при регистрираните жълтокраки чайки. !function(e,i,n,s){var t=“InfogramEmbeds“,d=e.getElementsByTagName(„script“)[0];if(window[t]&&window[t].initialized)window[t].process&&window[t].process();else if(!e.getElementById(n)){var o=e.createElement(„script“);o.async=1,o.id=n,o.src=“https://e.infogram.com/js/dist/embed-loader-min.js“,d.parentNode.insertBefore(o,d)}}(document,0,“infogram-async“); На въпрос на „Дневник“ какво е обяснението за големите разлики екоминистерството посочва, че в България зимуват птици от вида както от местната популация, така и от Западна и Северна Европа, европейската част на Русия, Среден Сибир и държавите около Каспийско море.
„Числеността на зимуващите птици основно се определя от наличието на хранителни ресурси по миграционните трасета на птиците, като при топли зими числеността на зимуващите индивиди може сериозно да намалее“, пише Министерството на околната среда и водите.
Посочва, че не може да определи дали има свръхпопулация на гларуси, въпреки тенденциите за увеличаване, защото трябва първо учени-орнитолози за определят критерии за това. Брадатият лешояд ще се завърне в дивата природа на БългарияСпоред Петър Янков от „Българско дружество за защита на птиците“ (БДЗП) посочените официални данни, така или иначе, не могат да се смятат за показателни, тъй като дори не изследват броя на гларусите в градовете. „Гларусът е градска птица. През почти цялата година той пребивава в населени места. Затова не смятам тези данни за коректни“, каза Петър Янков пред „Дневник“.Между забраненото и пожелателнотоМОСВ посочва, че жълтокраката чайка не е защитен вид, но според Закона за биологичното разнообразие срещащите се в диво състояние птици в България „подлежат на опазване и контрол с оглед на поддържане на популациите им в благоприятно състояние“. © Златина Зехирова Затова е забранено: гларусите да бъдат улавяни, убивани, задържани; гнездата им за бъдат премествани; яйцата им да бъдат унищожавани. В отговор до „Дневник“ министерството посочва, че контролът за това е поверен на регионалните инспекции по околната среда в страната, а наказанията при уловени нарушения са глоба от 100 до 5 хил. лв. за физически лица и имуществена санкция от 500 до 10 хил. лв. за юридически лица.
Изключения от забраните може да се допуснат, ако трябва да бъдат защитени други диви видове или ако е застрашено общественото здраве, пише министерството. То няма данни за пренасяне на епидемии и болести от жълтокраки чайки.
„Най-интелигентният и законосъобразен начин за решаване на проблема е да се ограничи причината, с която хората сме увеличили популацията: да се намали разхвърляната, достъпната за гларуси храна“, казва Петър Янков от БДЗП. Като успешна стъпка определя подмяната на контейнерите за отпадъци в Бургас с такива, които са затворени и се отварят (с крак) при нужда за изхвърляне на боклук. Но са нужни и още усилия, защото малките кошчета остават открити, а сметищата също са достъпни за гларусите. Промени в Закона за биоразнообразието отново будят тревога у природозащитницитеВ отговорите на МОСВ се посочват още като възможности за ограничаване на популацията на жълтокраката чайка: намаляване на мъртвата риба, която рибарите изхвърлят, поставяне на шипове, модели на грабливи птици, звукови репеленти по покривите на сградите, така че гларусите да не могат да гнездят там.