НАЧАЛНИЦИТЕ И СКЛАДОВИТЕ НАЛИЧНОСТИ. АНАТОМИЯ НА ЛЪЖАТА
НАЧАЛНИЦИТЕ И СКЛАДОВИТЕ НАЛИЧНОСТИ. АНАТОМИЯ НА ЛЪЖАТА
Прелестните инструменти на управлението
Баща ми, светла му памет, беше човек на точните науки. За разлика от мен, се справяше блестящо с математиката. Четеше много исторически книги., слушаше западни радиостанции на един стар лампов приемник. Иначе се занимаваше със статистика. Работеше в ЦСУ – Централното статистимческо управление, което сега се нарича Национален статистически институт. Пътуваше непрекъснато в командировки из страната, проверяваше окръжните статистики и териториалните изчислителни центрове – първите компютри у нас, които работеха с перфокарти.
Като поотраснах, веднъж си позволих с пубертетско нахалство да му се присмея и му казах, че професията му е смешна и безсмислена. Баща ми беше сприхав човек и не търпеше моите своеволия. Този път обаче се усмихна снизходително и започна да ми обяснява какво е това статистика и какъв смисъл имат продуктите на тая професия. Разправи ми много сладкодумно, че няма народ, няма икономика, няма култура, ако управляващите не разполагат с реални данни за съществуващото положение. И че от тия данни зависят решенията на управляващите.
Като поотраснах още, баща ми започна да ме занимава с демография, планиране, отчитане на планирането и пр. на пръв поглед скучни теми. Взе да ми става интересно. Тогава навлязохме в следващата фаза – да ми се разказва как се нагласяват и дори се измислят разните статистически данни в угода на партията и правителството.
Докато стигна възрастта си за казармата, народната република тръгна да се разпада. Разбира се, по вестниците и по радиото разправяха други работи. Звучаха и се пишеха тържествени дописки и репортажи за индустрията, селското стопанство, стандарта на живот. Но за една лада или москвич хората продължаваха да чакат 10-15 години. Хубавите жилища се раздаваха на свои хора. А тълпите, преселени от селата се натъпкваха в гарсониери и други панелни изобретения, за да застанат зад машините и агрегатите в Кремиковци, Червена могила, Дебелт и други промишлени гиганти.
След казармата поработих година и осем месеца в един институт по машиностроене. А баща ми продължаваше да ми разказва накъде сме се запътили. Казваше ми: отчитаме това, а истинските цифри са онова. След всеки разговор с него се обърквах още повече.
Записах се в университета. И там, като по чудо, срещнах преподаватели, които говореха като баща ми. А бяха разни млади асистенти по литература, социология, журналистика и пр. науки, които са далеч от статистиката.
Междувременно баща ми си отиде от тоя свят твърде млад и ме остави още по-объркан и несигурен в нещата от живота. Години по-късно проумях едва една малка част от онова, което ми е обяснявал. Запомнних и до днешен помня, че статистиката и цифрите в публичното пространство са недостъпни за обикновените хора, но за сметка на това са прелестен инструмент за манипулиране на обикновените хора.
По-натък нещата са повече от банални. Тръгнах по редакциите още в първи курс. Попаднах на прекрасни майстори в занаята. Научиха ме на мнго умения и хватки в репортерстването. А аз на своя глава вкарах в употреба и статистиката, и наученото от баща ми. Много директори и началници ме гледаха кисело, когато ги питах какво са планирали, какво са отчели и какво реално има в склада.
Сега, години по-късно, наблюдавам същото – пълно несъответствие между намеренията, отчетеното и складовите наличности. Децата и внуците на ония началници действат като бащите и дедите си.Анатомия на лъжата
Подклаждането на носталгията е съвършено пропагандно оръжие. Не изисква особени инвестиции, а изпълнителите могат да бъдат дори с квалификацията скиори-слаломисти. Та и от изпълнителите се пестят пари. Сценариите за стимулиране на носталгията също са елементарни – довеждаш в студиото съратник или роднина на някое бивше величие и го оставяш да бърбори каквото си иска. В условията на икономическа и нравствена криза, имаш и гарантирана публика, която жадно поглюща небивалиците от екрана и сляпо вярва на чутото. Някои от по-възрастните зрителки дори се просълзяват, а мъжете с мъка понасят буцата, която се образува в гърлата им. Аудиторията лесно се нахъсква и във втората част на предаването започва люто да ругае и да псува управниците. Малко по-късно същата публика, макар и трудно, започва да си спомня произхода на днешните управляващи. Така зрителите, просто и лесно, се довеждат до състояние на някакъв духовен и душевен пластелин, който още утре е готов да бъде формован според желанието на „ваятелите“.Любо КОЛЬОВСКИ