Националният траур е самопризнание за несъществущата държава

Националният траур е самопризнание за несъществущата държава

Националният траур означава да спуснем наполовина националния флаг. И нищо повече. Може и да се дадат едни пари на семействата на загиналите. Както и дърва за огрев. А на живите от гръмнатата фабрика щели да им търсят друга работа. В Северозападна България.Националният траур означава още, че ще бъдат погребани 15 празни ковчега. Означава, че има проблеми с погребението, защото възникват трудности с издаването на смъртните актове на загиналите, щото те са изпепелени, изпарени, изчезнали. Така поне отбеляза Теодора Енчева. А Ани Ейнджълс не се спря да пита защо не се споменават имената на загиналите. Много загадъчно.Националният траур означава, че държавата и некадърната й администрация могат в този ден да покажат в абсолютен вид своята безпомощност и античовешката си същност.
По-нататък предстои да видим как ще останат без отговор десетки въпроси. Като например защо в един ден са струпани 6-7 тира с гръцки мини, противопехотни, в едно мижаво предприятие, останало от соца и приватизирано от някакъв масон, съветски възпитаник. Няма да научим защо тоя масон, който си играе с милиарди, дори не си е направил труда да осигури на работниците си поне минималната заплата, а ги е възнаграждавал със 100 лв. по-малко от определената със закон минимална заплата.
Бих искал да науча още имената на храбрите трудови инспектори, които били написали цели 7 акта на фирмата „Миджур“, както и защо изпълнителният директор на фабриката е възпитаник на МВР-академията, а не на висшето военно артилерийско училище, където се изучават дисциплините, свързани с взривните вещества и боеприпасите.
Интересува ме още тия мини били ли са снарядени с детонатори или не? Имам още 500-600 въпроса. И те ще останат без отговор.
Всъщност, националният траур е самопризнание. За несъществущата държава.Любо КОЛЬОВСКИ
Колаж: Иво Ангелов