НАГЛИТЕ

НАГЛИТЕ

„Две неща са безгранични: Вселената и човешката глупост. За Вселената все пак не съм сигурен.“ Цитатът е от Алберт Айнщайн. А от изминалата седмица към със сигурност безграничните неща добавям и човешката наглост. Два примера. Два социални типажа, доста различни, да не кажем – направо противоположни, но еднакво нагли. Крайно нагли.
Започвам с обществено по-дразнещия, заради по-кичозната натура на главното действащо лице. Олигархската съпруга Е. Банева обявява публично, че ще се кандидатира за евродепутат, гарнирайки неволното ни повдигане на вежди от изумление със сълзливата история на своя недоимък, недооцененост и ощетеност на експертно-финансово равнище. Дамата, която според скорошни телевизионни очерци, посветени на умилителната й фамилия, живее на ръба между разкоша и разсипничеството се ожали, че бедността не я е подминала и трябва да събере ежемесечните си разходи в едва 4 хиляди лева… Дотук – както и да е, сигурно й трябват на жената повечко, поне на първо четене бих могла да предположа кое, къде трябва да се пипне по нея. Ама…Обаче…В медиите въпросната е представяна, като бизнес дама. Въртяла бизнеси за милиони, успешни и преуспешни, управлявала крупни търговски предприятия. Самата тя на по-висок глас, отколкото добрият тон позволява, обяви, че е особено образована, за да взима чак пък толкова ниска заплата… И на фона на всичкото това, бидейки вече и кандидат за евродепутат, тя, милата, да не знае, че в Република България заплати от по 4 хиляди не са признак на бедност, не са повод за сълзи, а даже напротив – могат да предизвикат цунами от завист и почуда у хора, които са завършили по няколко висши образования, владеят по няколко чужди езика, запознати са и с границите на кича и не ги преминават. И дори след всичкото това едва-едва докарват до заплати от по 700-800 лева… Невзирая експертността си.
Що за нахалство, питам аз, да се впуснеш в предизборна надпревара, да се надяваш някой да повярва в твоите искрени или поне добри намерения и да се изцепиш в медийното пространство, че не ти стигат 4 хиляди лева за подходящо червило и караш Майбах, пък бил той и на 10 години, което вече буквално просълзи всеки български пенсионер, да не говорим за гордите собственици на 30-годишни коли 5-та ръка! Не е ли някак запозната тая кандидат евро-депутатка за кризата в страната ни, за това, че преимуществен процент българи живеят на ръба на оцеляването и ако имат 10-годишно колело, с което да ходят до работата си за заплата от 250 лева биха били щастливи? Къде е тръгнала тая, не мога да се сдържа да не попитам? Била, оказва се, свърхобразована нашата любителка на накриво поставеното червило, чак във Фейсбук е обнародвала дипломата си от средно образование, интересно защо тая за висшето не я е пуснала в публичното пространство – вероятно е била ощетена и в оценяването при дипломирането си и не е особено за пред хора тапията… Кратка справка относно квалификацията на беднячката-милионерка показва, че е завършила френска гимназия с английски език и право в Софийския университет. Сега…не е като да е завършила английската гимназия, а пък за бройката на завършилите право в Софийския Университет още не са измислили достатъчно голямо число… Така че, госпожа Е. Банева с тази с нищо не показваща екстраординарност квалификация надали би могла да е по-полезна за обществото от колкото за 4 бона, а какво ще дири в Европарламента е ясно – още една нула към 4 000.
Да не забравя да вметна, освен това, че едно нещо струва точно толкова, за колкото може да се продаде! Аз лично се изумявам, че въпросната дама се е пласирала и за 4 бона, ама…човек се изненадва, докато е жив… По-важен е обаче въпросът – не тя какво, колко и откъде ще вземе, а какво има да даде! Освен, разбира се, пример за безгранична наглост в съчетание с глупост. Даже по-скоро бих казала пошлост – това е да заговориш на гладния, мазно дъвчейки сочната си баница, как ти е малко и да искаш именно той да гласува и да те прати там, където ще ти я поръсят и със сиренце…
Вторият пример на безпрецедентно нахалство тая седмица идва от слоевете, на така нареченото „обикновено българско население“. И там оказва се лесно се ояждат, когато им падне сгоден момент. Всички помним досадната и някак още на първо четене неприятна снимка на момичето с червеникавата коса, която реве пред полицай по време на протестите… Обиколи света тоя фотос и още тогава се появиха всякакви интриги покрай създаването му: полицаят беше представян ту за брат, ту за гадже на ревлата. После се появиха техни общи снимки от предишни интимни мигове, показани бяха и първообрази на този сърцеразкъсващ миг от чуждестранни протести с други портестиращи, гушнати с жандармерията… А на финала, помирисала славата, и самата фотомоделка пусна във всенародната трибуна Фейсбук стихче, посветено на въпросния униформен с меко и нежно сърце. Разбира се, у нас всяко чудо е за три дни и към днешна дата ни е точно през (да не казвам къде) за ревливата-протестърка и пазителя на реда.
Ама тя, малката, не пропусна да ни напомни за себе си… Пак с рев естествено. Някои хора веднъж, като им върже на реване и цял живот искат от това да вадят дивиденти. Сега, месеци по-късно плачещата и семейството й решили да съдят България в Страсбург, защото видите ли – били те жертва на тормоз от страна на българските институции… Тормозът се състоял в напълно резонната заинтересованост от страна на Агенция за закрила на детето – какво прави непълнолетна на такова рисково събитие, като протестите, и то в дните на своята ескалация. Бай дъ уей – в други, както обичаме да ги наричаме – „цивилизовани“ държави, за подобно родителско недоглеждане чавето може и да бъде пратено в държавна институция или приемен дом за доотглеждане, докато стане пълнолетно и поеме само по пътя на съдебните си раздори с държавата… Семейството на сълзливата също така са недоволни, че чат-пат са привиквани от полицията за разпит. Видите ли – на тях им се струва странно, че полицията провежда разпити и се вълнува има ли, няма ли нередности, вместо да се радват, че тоя орган на реда се е размърдал и все пак, от време на време върши някаква охранителна дейност.
Изобщо, как смеят хора, които уж са протестирали и ревали за една по-добра България, за една правова държава, за ред, порядък и правилност да имат нахалството да съдят или даже да си помислят, и дори, да не дава Господ, гласно да изрекат намеренията си да съдят държавата, заради това, че институциите работят и си вършат работата. Що за наглост е да се вярва, че чак и очаква, че законите са за някого другиго, но не и за тебе, а щом ги приложат спрямо теб да се изкарваш жертва в желанието си да избегнеш спазването на правилата, които апропо са еднакви за всички. Извинете, ама това освен че е пределът на наглостта, е и един типично мангалски подход към законността – пипнат ли ни нас за нещо, значи сме репресирани, дискриминирани, тормозени, дай да тичаме в СТрасбург да врънкаме мангизи. Къде дават така за едни брадва, за други сватба? Всеки е длъжен да отговаря за действията и постъпките си, а полицията е длъжна да се интересува дали е спазен реда и закона – така стоят нещата в нормално функциониращите държави.
Чак, в Страсбург щяла да ходи малката ревла в надежда да й се присъди обезщетение за това, че два пъти е отишла в районното да обясни какво прави и защо го прави. Ако всеки, който е имал допир до държавния апарат и бюрокрация се разтича със сълзи на очи до Страсбург, и не дай си Боже, го вземат на сериозно, тая България направо да я закриваме.
Що за народец си имаме тука, който не ще да спазва законите, ами чак намира в прилагането им повод за съдебни дрязги из международните юрисдикции? Абе, каква е тая алчност и ненаситност, бе? Видяха 5 минути слава и сега искат да цоцат тоя миг и да се хранят от него до живот. Не става така тая работа, скъпи ревли и бащи на такива. На първо място, като сте такива запалени протестъри, та чак ви се насълзяват очите от протестиране, во благо народу и страната трябва да знаете, че обезщетенията от спечелени дела срещу държавата се изплащат от държавния бюджет, сиреч от джоба, от изтънелия джоб на данъкоплатеца. А, той изобщо няма да е щастлив да му висят на хранилка някакви професионални протестъри, фотомодели, ревли и жалбоподатели!
Автор:Албена Вулева/lentata.com