Местните герб-депутати, кметът им, общинските съветници и партийните им организации са готови да съсипят и последното морско нещо в Бургас – Пристанището!
Местните герб-депутати, кметът им, общинските съветници и партийните им организации са готови да съсипят и последното морско нещо в Бургас – Пристанището!
Гледам истериите на местните ГЕРБ депутати, кмета им, общинските съветници и партийните им организации. Тия хора са готови да съсипят и последното морско нещо в Бургас – Пристанището… Да напомня, че разрухата на порта започна след като Банкянина БЕЗ всякаква необходимост предаде основните активи на братята от Разград, вероятно защото Лудогорец е по-мил на всеки гербераст от град Бургас….
Не искам да виждам и чувам за „Бургас – пасажерско пристанище“ ! Това са приказки на хора, на които странджанските тръни още се подават от косите и крият кревака под чергата…
Плануваните пасажерски кораби за 2014 г. за Бургас са 29 – или 29 работни дни, вместо обичайните за едно пристанище 365/7/24.
Тези пасажери идват в Бургас от 25 години (между 25 до 45 годишно), но са заставали в пасажереската част на бургаския порт – в Несебър. Но! Спасителя на Всички и на Всичко даде несебърския порт на концесия на ямболии, да продават гащи и чорапи на кея…
Та, драги ми съграждани. И аз обичам Странджа планина, но крайно време е да се научите, че :
– един град е „морски“, когато преобладаващата част на населението си изкарва хляба от морето. Така е от повече от 5,000 години….
– да си правиш снимки на „мостика, до палмите“, да се радваш на турските плочки без канализация и лайняните такива на градския площад – не е типично за морските хора. За странджанско село – да. За Бургас- не!
– Морските хора се радват на морето, обичат морето, страдат с морето и имат постоянни изисквания към всичко, свързано с морето.Те са готини, нежни и пакостливи като морето, но най-вече с непримирим дух-също като морето. Което не им позволява да вървят като стадо, след всеки измислен самообявил се за вожд…
Допреди четвърт век Бургас имаше 5 параходства, 4 пристанища, 2 кораборемонтни завода и 1 корабостроителен…50,000 човека се прехранваха от това. Сега к’во: слугуват на „туристи“, по бедни и от тях… И през всичките тези 25 г. как никой не възропта срещу чиновнически и управленски простотии…
Съжалявам, дълъг стана поста ми, но ми е криво…
Може би, трябваше да цитирам великолепната обобщаваща мисъл на стария бургаски журналист Peter Genchev : „Духът на Бургас си отиде, когато суджуците замениха паламуда по терасите“.Тодор Георгиев