ЛЮБО КОЛЬОВСКИ: РЕФОРМА ДНЕС, РЕФОРМА УТРЕ И НАКРАЯ ПРОСТО НИЩО…
ЛЮБО КОЛЬОВСКИ: РЕФОРМА ДНЕС, РЕФОРМА УТРЕ И НАКРАЯ ПРОСТО НИЩО…
Питам се, дали и на другите им писна, както на мен, да слушаме и да четем за тая съдебна реформа. Не защото не е важно, а защото за пореден път ни правят на глупаци и кретени, които просто трябва „да харесват глупостта, защото освен нея няма нищо друго”, защото „ако някой иска истинска и принципна, дългосрочно принципна промяна, той е враг на всичко добро, защото– отново сме заплашени – ще има нови избори, а това е лошо, ще има нови дългове (забравиха за вече заявените заеми), ще има нови по-високи цени…
На фона на тези политически брътвежи, всяка казана от специалистите като доц. Кристиян Таков, съдия Панов, съдия Нели Куцкова, дори проф. Екатерина Михайлова /казвам „дори”, защото част от нея все още е политик/, нещата изглеждат много сериозни. Безспорно те са прави. В политиката, както и в икономиката, ако няма правилен, стабилен, законен фундамент, всичко, дори и най-положителното, дори и най-социалното, в един момент се превръща във Франкенщайн. А в този случай става въпрос точно за това. „Строи” се реформа върху фундамет със шупли, дори и с пукнатини. И тези пукнатини са не само законови, те са преди всичко морални. Липсата на елементарен морал се вижда в поведението на всички в парламента – и в тези на власт, и в тези наречени уж опозиция. Мълчат и гласуват под строй. Сякаш гледам времето, в което бях просто парламентарен репортер. Тогава всичко се решаваше от един, двама, най-много трима. Днес те са просто шест-седем. А може и да си въобразявам, че са толкова.
В действителност, обаче почти никой не просто не взема, но и не посочва горещия картоф. А горещият картоф е отговор на въпроса: „Всъщност в какво точно се изразява проблема наречен гнила съдебната система и в какво се изразяват решенията? Защо онези, които трябва или поне институционално трябва да вземат мерки, да гласуват решения, да направят промени, се занимават с повърхността на проблема и по тази причина насосват всичко към съда и съдиите? Отговорът е много прост – така е най-лесно, така на пръв поглед изглежда правдоподобно, на практика се унищожава съдебната система и така най-лесно се имитира промяна. Преди един ден доц. Таков много правилно изброи проблемите, които идват от прокуратурата – некадърно обвинение, лоши доказателства, неповдигане на обвинение. Първите две означават гаранция за оправдание, а третото е просто рекет, изнудване…Но това засяга наказателната част от системата. И не знам защо той забрави, че има още една институция – полицията, онази полиция, която събира доказателства, онази полиция, в която са дознателите, т.е. там, от където идва „материалът” в прокуратурата. Забрави да каже, че връзката е не просто тясна, тя е вертикална. Но освен наказателна съдебна част има и гражданска, има и търговска. Понякога репресията в тази част е много по-болезнена и тежка. И като говорим за тази, гражданската част на съдебната система, винаги се питам защо никой не говори за адвокатите, защо никой не посочва онези дела, които са загубени поради липса на професионална защита, каквото и да означава това. И тук си задавам въпроса: Ако всички до влизане в съда си свършат работата поне на 50%, дали съдът „ще посмее” да решава неправилно, подкупно, незаконно… Защото всъщтност единственото до което ние гражданите имаеме достъп, при това директен, е съдебния процес, съдебните актове. Те са видими за всички. Другото е обвито в мъгла. И от тази гъста мъгла всеки некадърник може да си играе на реформа.
Отплеснах се. Ако се върна на действителността днес – всъщност нищо не се е случило. Просто лъсна за пореден път задника на политиците – сговор, задкулисие, комбинация, далавера, липса на морал и поведение, показващо живот в паралелен свят. Резултатът – реформа няма. Няма да има и Реформаторски блок (или ако нещо остане, ще е по-жалко от земеделците). Наказателна акция за по-дръзките, от всички, и най-вече от онези, за които властта е от първостепенно значение.
А ние, простосмъртните, продължаваме да повтаряме, че промените в Конституцията нямат значение за ОНЕЗИ ПРОМЕНИ, ОТ КОИТО СЕ ИНТЕРЕСУВАМЕ. Онези промени, които могат да ни донесат шанс за по-достоен живот. А те се решават само с промени в три закона:
Първата: В Закона за съдебната власт – Задължтоелен, императивно задължителен характен на решенията на Върховния съд, за всички надолу. Ако се появи ново мнение – веднага да следва тълкуване. Какво ще ни даде това на нас простосмъртните. ПРЕДСКАЗУЕМОСТ. Като има задължителен характер една такава правна норма, тогава никой не може да ми твърде, че не знае какво ще се случи в даден процес. Другото е само професионализъм.
Втората: Истинска неприкосновеност на собствеността. Да видим тогава кой крадец, ще разбива, ще изнасилва, ще пребива… Ако знае, че ще го застрелят и това е просто право…
Трето: Регресен иск срещу виновните длъжностни лица, дори и само 5% от този, който може да се води срещу държавата. Питам се колко прокурори ще повдигнат некадърни обвинения, колко полицаи ще представят негодни доказателства, колко чиновници няма да си вършат работата както трябва? Май ще се замислят как да работят.
Колкото до забавените дела – много е просто. Справка в табличен вид, обяснение, административна санкции, дисциплинарка … Няма да има съдия без основателна причина да бави делата си.
Е, какво излезе? Както каза доц. Такев, „Ако искате, можете.” Аз обаче казвам: Вие, госпожи и господа политици, не искате и за това не можете. Защото липсата на компетентност винаги може да се прикрие с ползване на експертност, каквато не ползвате, защото не искате. По тази причина отвращението и погнусата от вашите действия е все по-голяма.Любо КОЛЬОВСКИ