ЛЮБОВ: ЕДИНСТВЕНОТО ХУБАВО НЕЩО НА РАЗБИТОТО СЪРЦЕ Е, ЧЕ СЛЕД ПЪРВИЯ ПЪТ ПОНАСЯ САМО ДРАСКОТИНИ И НЯМА КАК ДА СЕ РАЗБИЕ ПАК
ЛЮБОВ: ЕДИНСТВЕНОТО ХУБАВО НЕЩО НА РАЗБИТОТО СЪРЦЕ Е, ЧЕ СЛЕД ПЪРВИЯ ПЪТ ПОНАСЯ САМО ДРАСКОТИНИ И НЯМА КАК ДА СЕ РАЗБИЕ ПАК
Искам да ви кажа, че в последно време сънят за мен е същински лукс. Да заспя, за да се отърся от лошия сън, си е чист блян напоследък. Ще ми се всичко това никога да не се бе случвало. Ще ми се да натисна Delete и животът да се рестартира. Защото когато карам някого да страда, най-много страдам самият аз. А, вие ФБ акаунти, замисляли ли сте се, как повечето хора с лекота и безотговорност хвърлят късмета и любовта, която ги спохожда на вятъра, лутайки се безкрайно в търсене на щастието, без никога да стигнат до него и да го изпитат? Лутането е безкрайно, особено ако търсите онова, което ще ви помогне да се почувствате пълноценни, и още повече – ако сте загубили нещо.
А защо не спирате да философствате в тая помийна яма ФБ, и просто не се опитате да дадете един съвет на лутащите се? Или нещо още по-невероятно – някой от вас да се опита да познае, кога една жена обича наистина от сърце?
Малцината, които са имали щастието да се докоснат до мен в реалният живот знаят, че аз съм абсолютен грешник. Казвам това, което мисля и целувам устни, които искам. Както казва един приятел… „можеш да бъдеш влюбен едновременно в няколко жени, и във всяка със същата мъка, без да си предател към никоя. Сърцето има повече стаи и от публичен дом.“
Не виждам, защо трябва да усложняваме нещата с ненужни теории и тривиални самовнушения. Чисто и просто трябва да ги назоваваме с истинските им имена. Човек обича, а после вече не обича. Точка по въпроса. В крайна сметка, ние си мислим, че противоположността на любовта е ненавистта, но всъщност това е страхът, приемаме я често като вид безумие, но всъщност тя е особена интуитивна разумност, и в никакъв случай не е нещо интимно, а е пълна откритост, и за нея няма недостойни. Защото най-неприятният ни недостатък е лошото настроение, най-краткият път е правилният, а най-дългият – да се водите по нечий чужд акъл. Също както най-красивият подарък е прошката, а най-приятното усещане – вътрешният мир. Не бива да забравяте, че никой не може да ви отнеме опита и спомените, и че най-голямата мотивация е надеждата, а единствената реалност е чистата и истинска любов. И няма никакво значение дали обичаме веднъж, два пъти или десет пъти в живота си, защото винаги се оказваме в непозната ситуация, която може да ни отведе или в Ада или в Рая, но винаги води нанякъде. Защото има периоди в живота, когато аз, дарен от Съдбата с известни актьорски заложби, съм способен да заблудя, дори самия себе си, когато следвам безграничните си мечти и искам невъзможното, а разочарованието остава единствено празнота, за разлика от всяко друго чувство, било то ревност, обида или омраза, след които все нещо остава в душата. А реално, единственото хубаво нещо на разбитото сърце, е че след първият път само понася драскотини и няма как да се разбие пак.
„- А, как да разбера коя съм? – попита тя.
– По чувството, което доминира в живота ти.
Ако е любов, значи си Сърце.
Ако е яд или разочарование, тогава си Болка.
Ако е страх, си Изгубена.
Но аз те познавам.
Твоето чувство е възторг, а това те прави Слънце!“
Защо някой насред най-тежката ти мъка решава, че му е дошъл моментът да му отпусне края и под претекст, че анализира характера ти, да избълва цялата угнетеност, която е трупал през всичките години? Хората мислят за историята в далечна перспектива, но историята всъщност е нещо твърде стремглаво… Операционната те превръща в някой, който никога не греши. Почти като писането – Писането те превръща в някой, който винаги греши. Илюзията, че един ден може и да схванеш нещата правилно, е перверзността, която те тегли напред. Животът е разбираем само ретроспективно. Да се влюбиш не значи да обичаш. Може би е по-добре, че хората наскърбяват: поне избавят другите от нещастието да ги обичат… Човек в действителност нищо не знае за другите човешки същества. Най-доброто, което може да направи, е да предполага, че и те са като него. Навремето всичко беше по-хубаво. Особено бъдещето.
Tell me, why am I to blame?
Aren’t we supposed to be the same?
That’s why I will never tame
This thing thats burning in me
Something takes a part of me
Something lost and never seen
Every time I start to believe
Something’s raped and taken from me…from me
Life’s gotta always be messing with me (You wanna see the light)
Can’t they chill and let me be free (So do I)
Can’t I take away all this pain (You wanna see the light)
I try to every night, all in vain…in vain
Sometimes I cannot take this place
Sometimes it’s my life I can’t taste
Sometimes I cannot feel my face
You’ll never see me fall from graceВиктор Иванов