Калоян Паргов: България трябва да работи за създаване на Балкански център на висшето образование
Калоян Паргов: България трябва да работи за създаване на Балкански център на висшето образование
Връзката между образованието, науката и икономиката е изключително важна, заяви лидерът на БСП – София на среща с ректори на висши училища и ръководството на БАН
България трябва да работи за създаване на Балкански център на висшето образование. Това заяви лидерът на БСП – София Калоян Паргов, който беше домакин на среща на кандидати на социалистите за български представители в европейския парламент с ректори на висши училища и ръководството на БАН. Дискусията беше организирана от Градския съвет на БСП – София. На нея присъстваха кандидатите за евродепутати Петър Витанов, проф. Румен Гечев и проф. Мариела Модева, заместник-председателят на Градския съвет на столичните социалисти проф. Ваня Добрева и народните представители Анелия Клисарова, заместник-председател на Комисията по образование в Народното събрание, и доц. д-р Николай Цонков. В дискусията се включиха председателят на Съвета на ректорите проф. Любен Тотев, председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски, заместник-ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев, ректорът на УНСС проф. Стати Статев, доц. Григорий Вазов, ректор на ВУЗФ, проф. Георги Михов, ректор на Техническия университет, проф. Стоян Денчев, ректорът на Химико-технологичния университет проф. Митко Георгиев, проф. Пенчо Гешев, ректор на НСА, проф. Борислав Борисов, ректор на Висшето строително училище, проф. Тодорова, ректор на Висшето транспортно училище, проф. Елена Баева, ректор на колежа „Любен Гройс“, и други.
„За 2021 година европейските политики предполагат стимули за създаване на мрежи от висши училища в Европа, коментира Паргов. – Ние, чрез представителите ни в Европейския парламент, ще настояваме да няма двоен аршин при съвместната работа на отделните университети. За Балканите, например, е изключително подходящо чрез различни инструменти и програми или директно по линия на „Еразъм+“ да бъде създадена Балканска мрежа от университети. Например, български университети, които работят в областта на културата, биха могли да потърсят свои партньори и да създадат мрежи с университети от балканските държави, дори не само с членки на ЕС“.
Според лидера на БСП – София, връзката между образованието, науката и икономиката е изключително важна. „Процесът на масовизация на висшето образование означава да потърсим и развием традиции на неуниверситетския вид висше образование, добави той. – Този вид висше образование е по-практически ориентирано и се структурира върху практически краткосрочни програми. – Сега предстои да се обсъждат образователно-квалификационните степени на студентите с оглед тяхната съизмеримост с европейските. Проблемът с квалификациите и тяхното признание тепърва трябва да се решава и ще продължава да бъде дискусионен, най-вече с оглед конкурентоспособността на нашите студенти в рамките на общия европейски пазар. Много важен е и въпросът за обществената отговорност към висшето образование. Когато споменем за отговорност към висшето образование е ясно, че става въпрос за пари. Най-вече за това какъв процент от БВП държавата трябва да отделя за развитието и модернизацията на българското образование”.
Калоян Паргов изрази съжаление, че в последните 12 години политиците са длъжници и не са си свършили работата по отношение на българското образование. „Отчитам този факт като много голяма грешка, коментира той. – В рамките на общия европейски пазар е много важно всяка държава да отчита своите предимства и чрез образованието да ги изразява, за да бъде конкурентна на този пазар“.