ИМА ЛИ БЪЛГАРИ В РЕДИЦИТЕ НА „ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА”
ИМА ЛИ БЪЛГАРИ В РЕДИЦИТЕ НА „ИСЛЯМСКА ДЪРЖАВА”
В последно време в средствата за масово осведомяване на страната ни зачестиха спекулациите за евентуално присъствие в бойните формирования на „Ислямска държава” на български граждани. Тези макар и непотвърдени от достоверен източник съобщения не би трябвало априори да се изключват. Но за това трябва да има реални основания.За съжаление имаме само както се оказва голословните твърдения на временния военен министър, който чул от „братски” спецслужби новината! При такава ситуация и най-обикновеният оперативен работник би подложил информацията на съмнение и би положил всички усилия, за да се провери тази информация, поне от още един източник, преди да се докладва нагоре.
Така би трябвало да постъпи всеки министър с професионални претенции, пък макар и временен, а не да се свиква Съвета за национална сигурност. Още повече, че РБългария разполага, все още, с разузнавателни и контраразузнавателни служби, даже и с подчинена нему служба „Военна информация”. Но явно г-н министърт предпочита да ползва онези източници, които с „Визия 2020” ни вкараха във информационна война с Руската федерация. Очевидно става за всички, че е време временното правителство да си ходи, преди да е надробило попара, която ще трябва всички да сърбаме!
Що се отнася до участието на бойци от неислямски държави в състава на екстремистки формирования то не е от вчера. Украински и естонски снайперисти и снайперистки се биеха на страната на чеченските муджахидини. Достатъчно е да си припомним сведенията за присъствие в редиците на Ал-Кайда и Талибаните в Пакистан и Ирак на граждани на Западна Европа, САЩ и някои от бившите съветски републики, на ислямски държави и ислямски общности от балканските държави. В тази пъстра палитра не бива да изключваме и евентуално присъствие на българи, граждани на други държави. Но според нас тук има някои особености, преди всичко свързани с психологията на българина.На първо място българинът не е авантюрист по принцип, особено що се касае до военната сфера. На пръсти се броят българите, постъпили в официални военни формирования като Френския легион, частни армии на Запад или на Изток. Този факт важи в още по-голяма степен за неофициални и непризнати за законни военни терористични формирования с религиозен оттенък като Ал-Кайда, нейното производно – Фронта „Ал-Нусра” в Сирия, чуждестранните терористични формирования, воюващи срещу законно избраните власти в Либия.На второ място, за сега липсват данни за организирано привличане в редиците на” Ислямска държава” на български граждани. Това, че се посочват имена, в които присъстват псевдоними като ”Хасан български” или нещо подобно, не бива да се приемат като доказателство за българска принадлежност на даденото лице. В някои от бившите южни съветски републики, да си прикачиш псевдоним „български” е признак на уважение вместо да се назовеш „татарски” главно по исторически причини ,тъй като именно татарите са били завоевателите на съответните държави. Същото се отнася и за Турция, Британската империя, Франция, Италия, да не говорим в по-скорошен период за САЩ, където всеки става „гаржданин на САЩ”. Няма как, според психологията на муджахидина като допълнителен партизански псевдоним да се постави нарицателно като „американски”, „френски”, „британски” и пр.
На трето място. Следва да си зададем и въпроса защо едва в последно време започна да се говори за хилядите доброволци в Ислямска държава в Ирак и Сирия, фронта „Ал-Нусра” в Сирия, „Ансар Ал-Шерият” и ислямското емирство в гр. Дерна – първообраза на Ислямска държава в Либия. Жадните за сензации електронни и печатни медии пълнят емисиите си за преминали през страната ни някакви 3, 5, 10 чужденци с редовни документи за самоличност, впоследствие оказали се терористи, а умишлено принизяват активната роля на една Турция, където муджахидини от цял свят се събират, обучават и изпращат по различните направления в Ирак и Сирия.В заключение: не е изключено участие на български граждани във всяко едно терористично формирование по всички краища на света, но това са преди всичко наемници, на които това участие се заплаща. Това участие не е организирано от съответни вербовъчни структури на тези формирования, а ако това все пак е така, то тези вербовъчни структури не бива да се търсят на територията на страната ни, а извън нея – преди всичко в съседни нам държави.
Тук, в България опасността идва от заминаващите на религиозно обучение наши младежи в страни, известни с подкрепата си за екстремистки организации, които са известни не само на специализираните служби, но и на цивилното обществено мнение, но за които от политически и съюзнически съображения не е удобно да се говори. Именно завърналите се от такова”обучение” промиват мозъците и вербуват нашите младежи, за да ги превърнат в лесен моделируем материал за Ислямска държава и подобни ислямски формирования.Екип на Асоциацията на разузнавачите от запаса03.11.2014 г.Източник: Afera.bg