ИЗБОРИТЕ – СВИРЕН МАЧ И ИЛЮЗИИ

ИЗБОРИТЕ – СВИРЕН МАЧ И ИЛЮЗИИ

Преди избори по традиция се развихря спорът: Да се гласува ли или да не се гласува? Изказват се патетично всякакви хипотези и теории в полза или против двете възможности
В условията на правилата, които ни налага изборния кодекс, тия въпроси губят смисъла си. С моя и без моя глас в общинските парламенти ще влязат „правилните“ хора – типове и типеси, подбрани от съответните партии. Обаче, тия партии получават субсидии – пари, взети от бюджета, формиран и от моите данъци. Когато отида да гласувам, моят глас е равнопоставен на гласа на всеки един, който не плаща данъци. Докато това „равенство“ не бъде премахнато, играта ще си остане нечестна, а търговията с гласове ще става все по-масова практика.
Аз съм грамотен, с някакво образование, а гласът ми е равен на гласа на неграмотния.
Аз избирам, но не мога да отзова кмета или съветника/депутата, когато установя, че са ме излъгали.
Аз не гласувам, но това няма никакво значение. Достатъчни са гласовете на гласувалите, за да бетонират още по-силно статуквото.
Какво значение има ляв ли съм или съм десен, когато лявото и дясното са измислица, неприложима в условията на балканската ни диващина.
Питам се: Къде е политикът, който ще ми предложи изход от тая свинска ситуация? Само не ми говорете за Волен, Светльо и Т. Дончева!Любо КОЛЬОВСКИ