Законът за нашето културно наследство е продаден на търг
Законът за нашето културно наследство е продаден на търг
Закон за корупция и разруха
Чудом се чудя, ако Помпей беше наш, какво трябваше да сторим с подобно достойно наследство? Трябваше ли да запазим този излишен и пречещ камънак ? Прекрасен морски курорт, прекрасен изглед, чудесни възможности за туристически бизнес, добра храна, кренвирши, евтини руски туристи, пияни млади англичани, мешана скара, водка и пържена цаца. Бизнес демек, печалба, просперитет за нацията. Родолюбие му е майката. Калабрийската мафия е организация от кретени. Попитайте българите за съвет.
А днес скандали много. Европейски доклади, първенци по корупция, министър на просветата, съдии, прокурори, каки, айсберги и симулация на държавност. Скандалът ви предпазва от едно пожелано престъпление.
С разбираем език ще се опитам да ви обясня настъпилите тайно промени в закона за културно наследство (ЗКН).
Част от нашите парламентаристи пожелаха унищожението на института, отговарящ за същото това свещено културно наследство
(НИНКН).Старинната архитектура, възрожденски къщи, археология дори, са обект на специална грижа и отношение от държавата, която ги притежава. Така е в Европа, така е в Азия, така е в Америка и дори в Нова Зеландия.
С настоящите промени в закона ние не желаем да бъдем част от културния свят. Институтът (НИНКН) бе доведен до съзнателен колапс. От 3000 души, достойни специалисти системно превърнат в хипофизно джудже с 45 нещастни служители. След уволнения, след последен, достоен директор, бе назначена безмълвна „калинка“ като временно изпълняващ службата началник. Нейната временност се превърна в безкрайност, въпреки тази странна и съмнителна летаргия. Безкрайно временният полет на „калинката“ се оказа полезен и твърде желан. Калинката прие с мълчание последните съкращения в института, позволи си уволнения, продиктувани от министерски глави и тихо заспа. Достойно поведение на един политически слуга. Бъдещето на всяка калинка е какавидата на една бълха.
Пред нещастните останали работници стоят хиляди решения и становища. Всяко становище отнема огромен труд и ресурси. Необходими са специалисти регистрирани по правилата на същия безобразен закон. Законът действа срещу себе си. Законът е продукт на престъпници и техни домашни любимци. Законът е фарс. Виновен е институтът.
Новата промяна в закона предвижда облекчение за притежателите на имоти с историческо значение. Решението ще бъде в ръцете на министъра и общински комитети управлявани от кмета и неговия политически избор.
Кристализация на корупцията. От точка А до точка Б, имате вече права линия
Трудно и скъпо дело е подкуп в Института. Не е невъзможно. Необходими са двайсет отделни торби с пари, трябва да сте близък с трийсет тамошни служители и всички да са съгласни с предложеното дарение и съгласувано престъпление. Министърът и неговият инспекторат също. Това има вече законово лечение. Предложената днес липса на становище от института ще бъде пресметната като „мълчаливо съгласие“. Това е „мълчаливото“ желание за огромна корупция. Резултатът ще бъде унищожението на нашето минало, архитектура и туристическа привлекателност.
Несебър по чудо спаси своята „световна“ значителност след насипа в северната част на античния град. Тази скромна мера има своите собственици. Кажете имената им. Кои са те ? Квадратния метър там не струва хартиени пари, измерва се в унции. Нещастни руини и съборетини бяха доведени до мизерия от техните притежатели. Къщата с ягодите е случаен пример. Пожар на покрива, паднала стена, странни събития причинени от пожелана небрежност или съзнателен акт на унищожение, всичко това е действие на престъпни олигарси и техни държавни гавази. Собствениците отдавна очакват реализация на бизнеса си – възрожденски къщи на шест етажа (с еркери), барок, позлата, външен асансьор и басейн на покрива. Родолюбиви бизнесмени заплащат щедро в Народното събрание очаквани, законови промени. Корупцията желае закон за корупция. Корумпираните в Народното събрание могат да бъдат лесно преброени с тяхното съгласие или мълчание.
Родоотстъпниците, подкупните или брилянтните простаци ще бъдат разпознати в гласуването на закон, целящ разрушаването на нашето наследство и история
Разбира се, нужен е коментар как изглеждат политическите привърженици и противници на подобна законова поправка. Вносител на промяната е Красимир Велчев, началник на парламентарна група на управляващата партия. Същият, напълно некомпетентен в темата, предлага законова промяна. Бидейки дългогодишен парламентарен началник, Красимир си купил самолет. С промените в закона Красимир може да конкурира Луфтханза. Самообявилите се за „патриоти“ отсъстват. Националистите предпочели друга родина – също. Прекръстените комунисти /БСП/ са против, похвално дело, но никой не знае защо. Гоце обича Баце – той е за. На ДПС им липсват „обръчите“. Реформаторите са частично против. Барековците и независимите са зависими от един достоен хонорар. В подобно парламентарно блато победата на проституиращия парламентаризъм е възможна.
Законът за нашето културно наследство е продаден на търг
Законът ? Какъв закон ? Това бе закон, създаден за мутри – „колекционери“, които трябваше да ограбят най-ценното от музеи, нумизмати, антиквари и галеристи. Закон за изпиране на парите на европейски данъкоплатци. Закон за беззаконни реконструкции на църкви, дворци, крепости и калета. Закон осветен с фекални води върху главата на племенния ви вожд. Закон за грабеж и разруха на остатъците от националната ни гордост.
Впрочем, знаете ли защо вече няколко века в Швейцария няма въоръжен банков грабеж ?
Законът не го разрешава.www.dnevnik.bg