Евгений Афинеевски, режисьор: Руската пропаганда не се нуждае от виза, тя е навсякъде
Евгений Афинеевски, режисьор: Руската пропаганда не се нуждае от виза, тя е навсякъде
© Личен архив
Евгений Афинеевски по време на снимки
Дневник Експрес
Научавайте най-важното и интересното с бюлетина в 17 часа. Всеки ден, директно в имейла Ви.
window.dnevnik.eventPush(‘newsletter_form_impression’, {‘newsletter_number’:’2′,’newsletter_name’:’Дневник Експрес’});
Най-трудно за мен беше да гледам как децата в Украйна губят родителите си. Ужасите, които Русия донесе в Сирия, и тези, които донесе на Украйна, до голяма степен са подобни. Днес е Украйна, но утре войната може да стигне до нашите или до вашите граници. Важно е да сме информирани и да не се поддаваме на пропагандата. Евгений Афинеевски е роден в Казан, СССР през 1972 г. В началото на 90-те години става израелски гражданин и служи в израелските отбранителни сили. Занимава се с кино още от ученик, но в края на 90-те решава да превърне киното в професия и се установява в Лос Анджелис, където живее и до днес. През 2016 г. създава филма „Зима в пламъци: Борбата на Украйна за свобода“, който разказва за Майдана и е номиниран за „Оскар“. През 2020 г., Афинеевски снима „Франческо“, който предизвиква противоречиви реакции. Във филма папа Франциск за първи път се изказва публично в подкрепа на брака между еднополови двойки. През 2022 г. Евгений Афинеевски направи документалният филм „Свобода под прицел: Борбата за Украйна“, който ще бъде показан на фестивала „София ДокуМентал“. „Дневник“ разговаря с режисьора за филма, за войната в Украйна и пропагандата.Преди осем години направихте филм за събитията в Украйна от 2014 г., а през изминалата година – филм за войната там. Как се промени тази държава през всички тези години през вашите очи?
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1611834613314-0’); });
– За мен, както и за много украинци, истинската война започна още през 2014 г. с Евромайдана. Янукович (Виктор Янукович – украинският президент, който под натиск от Русия отказа да подпише споразумение за засилване на отношенията между Украйна и ЕС – бел.ред.) избяга и тогава започна войната, защото когато една армия пресече границите на друга държава, то това е война. Но усещането сякаш беше различно, Европейският съюз не видя тези събития като война и лека полека светът затвори очи. Мисля, че все пак всички ние, може би живеехме в различен свят, но за украинците войната започна още тогава.Но тъй като светът пренебрегна събитията в Украйна от 2014 г., това позволи на Русия и нейното правителство да решат, че престъпленията могат да бъдат ненаказани.И миналата година, на 24 февруари 2022 г., Русия осъществи мащабно нахлуване на украинска територия. И тогава светът сякаш започна да осъзнава войната и днес открито я нарича Трета световна война. Някои военни или политически лица може да не са съгласни с мен, но това е война. Бях в Лос Анджелис на 24 февруари 2022 г, но сякаш не вярвах, че това може да се случи, предчувствах го, но не вярвах. Но то все пак се случи – Путин нападна брутално Украйна и това е факт.И истината е, че това е хибридната война. От едната страна са мините и ракетите, които летят навсякъде, както и другите международни оръжия, които вече са на територията на Украйна. От другата страна е пропагандата.Лъжите са навсякъде, не само в Русия. Пропагандата лесно премина границите на ЕС, а също и на САЩ, защото пропагандата не се нуждае от виза.Светът пренебрегна събитията в Украйна от 2014г., дистанцира се от тях и не видя стъпките, с които дойде голямата война. В момента има мащабна инвазия на украинска територия и голяма хуманитарна криза. Живеем в най-големия военен конфликт след Втората световна война, който отново наричам Трета световна война. Всеки ден и от двете страни някой умира, но най-много са жертвите от страна на украинския народ, защото войната се води там.През 2015 г. направих документалния филм „Зима в пламъци: Борбата на Украйна за свобода“, който беше номиниран за „Оскар“. Надявах се, че след номинацията много други режисьори ще направят документални филми за събитията от 2014 г., но не видях това да се случва. Впоследствие осъзнах, че трябва да продължа историята, която започнах, да разкажа как се развиваха тези събития. Миналата година се обадих на екипа си в Украйна, заминах сам и започнах да снимам „Свобода под прицел: Борбата за Украйна“. „София ДокуМентал“ представя селекция от филми с най-актуалните теми на съвремието ниКолко време прекарахте в Украйна, за да заснемете филма и кое ви беше най-трудно?- Най-трудно за мен беше да гледам как децата губят родителите си. Интервюирах майките на някои от тях. Бащите им бяха в плен или убити на фронта. Изживяването на този ужас беше страшно трудно. Миналата година посетих три пъти Украйна, още в първите дни на инвазията и след това през лятото. Тази година отново отидох там за годишнината от началото на войната, където в Киев направихме премиера на филма. Плакатът на „Свобода под прицел: Борбата за Украйна“ Какво Ви казваха хората, докато снимахте? Ще ни разкажете ли някои от историите им?- Аз съм режисьор и моите истории са на екрана. Това се опитвам всъщност да направя – да дам глас на другите хора, за да говорят. За мен това е наистина важно. Аз съм просто един режисьор, който използва средствата на киното, за да разкаже историите на хората и техните гласове са тези, които искам светът да чуе. Ще чуете историите във филма.Но знаете ли кое е интересното според мен? Още по времето на Евромайдана разбрах, че украинската нация никога няма да се подчини, никога няма да се предаде. Това е тяхната родина и те ще я защитават, дори когато гледат врага или смъртта в очите. Видях го на Майдана, видях го и докато снимах последния си филм.Независимо от всичко те ще отстояват своята свобода, а освен това имат и страхотно чувство за хумор. Затова и филмът ми започва с комедиен клуб в бункер под бомбите – за да покажа, че въпреки целия този ужас, украинците не са жертви, а герои.Вие сте правили документален филм и за руската военна операция в Сирия от 2015 г. Кое беше различното тогава и сега, когато Русия нахлу в Украйна?- Ако сте имали възможност да видите моя сирийски филм, ще видите, че ужасите, които Русия донесе в Сирия, и тези, които донесе на Украйна, до голяма степен са подобни. И това е нещото, което всички трябва да приемем – в тези страни има човечество, което страда. Падат бомби и хората страдат. Сирийската ситуация е малко по-различна от украинската, но страданията са същите и са огромни. И в двата случая по-младото поколение е травматизирано. Има убити и ранени, страдат хора и от двете страни.Няма значение дали става въпрос за Сирия или Украйна, подписът на Русия винаги е един и същ.От много години живеете в САЩ. Как американското население възприема ситуацията в Украйна? Интересува ли се какво се случва?- Според мен има един проблем, пред който в момента сме изправени. И той е, че много малко издания се занимават с този проблем и тази тежест се стоварва върху раменете на режисьорите като мен или Шон Пен например, който направи толкова много за Украйна. Според мен е важно хората да се информират за тази война и в този смисъл филмът на Шон Пен е до голяма степен образователен, като в същото време показва Украйна през очите на западния човек.По същия начин и аз се опитвам да дам глас на украинската нация чрез „Зима в пламъци“ и „Свобода под прицел“. Искам да кажа, че посвещавам последния си филм на журналистите, които отразяват войната и са на фронта, защото те също са войници, които се борят с лъжите.Големият ни проблем според мен е липсата на знания. За съжаление, дори и днес, в XXI в., не си взехме поуките от пропагандата, която Гьобелс създаде по време на Втората световна война. Той създаде теорията за голямата лъжа, която Хитлер използва в книгата си „Моята борба“. А тази теория е много лесна на практика – вземете една лъжа, повтаряйте я отново и отново и тя ще стане истина. И в този смисъл проблемът днес е липсата на информация за Украйна и лъжите, които се разпространяват в някои медии.Има издания като CNN, които се опитват да работят в посока на истината. Но за съжаление мнозинството американци се интересува повече от изборите, които предстоят догодина, а не от международни новини. И пак казвам, че това е голям проблем, защото днес е Украйна, но утре войната може да стигне до нашите или до вашите граници. Важно е да разберем обхвата на тази война и да се обединим.Какво бихте казали на хората, които ще дойдат да гледат вашия филм?- Със „Свобода под прицел: Борбата за Украйна“ искам да накарам да накарам хората да видят свободата. Повечето ми филми създават мостове, а конкретно „Свобода под прицел“ е нещо като човешки мост между майки, които всяка вечер се молят децата им утре да се събудят. Те са като всички други майки, като майките в София и всички други кътчета на България, като майките по целия свят, които сутрин се радват на усмивките на децата си. Филмът е и мост между лекарите на първа линия, спасяващи животи и тези в модерните болници. Мост между свещениците на фронта и тези в църквите. Този филм е и мост между хората на фронта и всички останали.“Свобода под прицел: Борбата за Украйна“ ще излезе официално през ноември и се надявам хората, които четат в момента, да намерят време някога да го гледат. Важно е да сме информирани и да не се поддаваме на пропагандата.Може да гледате филма в програмата на „София Документал“ на 21 септември. Още информация – тук.