ДОБРИЯТ ПИСАТЕЛ Е ДОБЪР НАБЛЮДАТЕЛ НА ЖИВОТА, НО НЕ И НЕГОВ АКТИВЕН УЧАСТНИК

ДОБРИЯТ ПИСАТЕЛ Е ДОБЪР НАБЛЮДАТЕЛ НА ЖИВОТА, НО НЕ И НЕГОВ АКТИВЕН УЧАСТНИК

Интелектът е антипод на емоциите, защото неговата роля е да ги овладява. В този смисъл той е антипод и на любовта. Към ближния, към други живи същества, към смисъла. Интелектът е антиподът на живота. Не съм съгласна с догмата, че познанието трупа печал. Напротив, познанието трупа апатия, и анти-живот. Колкото повече прогресът изисква познание и интелект, толкова повече любов му липсва на този свят и толкова повече апатия се трупа в него. Ясно е, че човечеството отново е нарушило равновесието, и доказателството е наличието на толкова много смърт в един толкова интелектуален свят, в който влиянието на творчеството се определя от компютърни алгоритми и интелектуалци на щат. Но за да си творец, се изисква да си способен на много любов, а това изключва интелектуалщина и алгоритми под всякаква форма. Обратното също е вярно – интелектуалците не са способни на творчество, само на тълкуването му. С уговорката, че книгописането не е творчество, а съчетание на добра памет, свръхинтелект и къртовски труд. Книгописците не са творци в изначалния смисъл на думата, те са просто фотографи на собствената си памет, а това дали са посредствени, отлични или виртуозни, зависи от нивото на интелекта и паметта им, и начинът, по който собственото им его се е отнесло към тях. Колкото е по-силно егото, толкова е по-голяма трудоспособността. В добрите книги няма първично тълкувание на емоцията, няма съвършени хора, няма съвършена любов и омраза, няма съвършено добро и зло. Има само добре поставени тези, и герои, и възможност за тълкувание от страна читателя. Писателите са самолюбиви и саможиви хора, а общуването им е винаги само изискващо любов, и винаги само взимащо любов. И в това отношение най-добрият писател е най-големият лицемер, защото естеството на работата му лишава най-близките му от духовното му присъствие, при това подлагайки ги на непрекъснато перверзно метафизично наблюдение под лупа, все едно са насекоми, но без да спира да иска да е архетипно обичан. Добрият писател има късмет да е в компанията на светци. Добрият писател е преди всичко добър наблюдател на живота, но не и негов активен участник, и в това е първородния грях на изкуството му, което е най-човешкото, съответно и най-греховното от всички изкуства. В писането има съвършена имитация на метафизика, на емоция, на справедливост, но никога истинска такава, защото емоцията на автора е старателно отстранена, от самия него, за да бъде заместена от интелекта му. Добрите писатели са по-скоро добри спиритици, паметливи телепати, пресметливи словоредци, но не и творци. В писането има толкова самодисциплина, колкото в никой спорт. Затова четенето никога не е било и няма няма да бъде предпоставка за формирането на личността, както не спират да твърдят адептите на интелекта, но по-скоро би било възможно обратното – от натрапено четене божественото у човека да деградира.
Съвършено по друг начин стои въпросът с други творци – като композитори, поети, художници, скулптори и изобщо всички хора на изкуството, при които интелектът е на втори план. И тяхното изражение е Божието изражение на любовта. И те, и техните почитатели, са аватарите на Живота. И те са онези блажените, нищите духом, със сетива за Божията любов, способна да сътвори вдъхновение без умисъл, и без тълкувание. Аз имам честта да познавам такива хора, без да съм от тях. Наздраве за тях, и за Любовта!!! Ani Angels