Даниела Горчева: Важен е не жанрът, а талантът и почтеността на автора
Даниела Горчева: Важен е не жанрът, а талантът и почтеността на автора
© Личен арихв
„Претенциозните книги, които искат да смаят света, винаги са разочарование“, казва главният редактор на списание „Диалог“
Дневник Експрес
Научавайте най-важното и интересното всеки ден в 17 часа.
window.dnevnik.eventPush(‘newsletter_form_impression’, {‘newsletter_number’:’2′,’newsletter_name’:’Дневник Експрес’});
[class*=“general-article“] .article-content > p:first-of-type::first-letter { float: none; font-size: 17px; line-height: 1.42em; padding: 0; } В поредицата „Книжен плъх“ в рубриката „Книги“ гостува журналистката Даниела Горчева, която от години живее в Нидерландия. Тя е издател и главен редактор на „Диалог“ – списание за политика, култура и история, което излиза на български. През май 2016 г. на Световната медийна среща в Прага списанието получава наградата на Национален дарителски фонд „13 века България“ за популяризиране на българската култура в чужбина.Горчева е сценарист на документалния филм „Гьоч – да прекрачиш границата“, в който прокудените от комунистическия режим български турци разказват за болката си от т.нар. възродителен процес и за любовта си към България. През 2012 г. тя е победител за България на наградата на Европейската комисия за журналистика „Заедно срещу дискриминацията“. По нейна инициатива на 24 май 2011 г. в родния град на Рембранд – Лайден, срещу сградата на кметството е открита стена с изписано на нея стихотворение на поетесата Данила Стоянова (1961 – 1984) на български и в превод на английски.Защо четете?
googletag.cmd.push(function() { googletag.display(‘div-gpt-ad-1611834613314-0’); });
– Мога да отговоря с думите на Цветан Тодоров: дълг и наслада. Наслада от богатството на езика, от провокацията на мисълта, на въображението и от полученото знание. И дълг към паметта на жертвите, към съхраняване за поколенията на тяхната трагична битка за истина и свобода.Какво четете?- Като малко дете четях много приказки, повести и романи. В тийнейджърските години поглъщах жадно всичко, включително сценарии за филми, пиеси, но най-много романи и поезия.През последните години чета предимно документална литература – спомени, дневници, биографии, история, анализи. Също и философия, културологични и други изследвания. Понякога чета за отмора – да се развеселя и разсея.Как избирате четива?Червен глад (меки корици)С код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпкаКупете- Зависи по каква тема работя. Последните десетина години чета предимно книги за двете тоталитарни държави по времето на Втората световна война – СССР и Третия райх, за съветските и германските геноцидни практики – не е само Шоа за жалост. Сталин избива над 10 милиона до началото на войната – с умишлено причинен глад (Голодомор) и с масови разстрели по квоти.А преди евреите Хитлер избива психично болни германци, дори хора с лека форма на шизофрения или параноя. Някои от тях много талантливи хора. Канел се е да избие и всички германци, които имат белодробни заболявания. Приликите между съветския и германския тоталитаризъм са много повече от дребните разлики между тях. Чета, разбира се, и много за комунистическия тоталитаризъм, наложен след войната в половин Европа от Сталин.Под сянката на Сталин и Хитлер – том 2: Европейската демокрация пред унищожениеС код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпкаКупетеСъщевременно се опитвам да не пропускам новото в българската художествена литература, в българското кино и театър. Един българист трябва да познава и да следи развитието на културата у нас, дори ако като мен живее отдавна в чужбина. Така че гледам да следя и българската музика, и българския театър, и българското кино, и българската литература, дори и българските дискусии, които са доста различни от дебатите в Нидерландия например.Под сянката на Сталин и Хитлер – том 3: Подялбата на ЕвропаС код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпкаКупетеКакво за четене има върху нощното ви шкафче?- Отговорът ще е много дълъг, ако е изчерпателен. Защото шкафчето не е само едно, не е и само шкафче, а има натрупани за четене книги върху ракли, по табуретки и столове – и в България, и в Нидерландия. Но до бюрото ми в Холандия са подредени томовете на проф. Пламен Цветков, книгите на Вили Лилков „Доблест и наказание“ и „Стопанските абсурди на българския комунизъм“, както и „Бивши хора“, „Погубената България“ (в съавторство с Христо Христов). Пак там се мъдрят и „Аварии и катастрофи“ на Даниел Вачков, „Видях сгромолясването им“ на Бретхолц, „Айхман в Йерусалим“ на Хана Аренд, „Нима това е човек“ на Примо Леви (на нидерландски), „Концлагерът Белене 1949 -1987“ на Борислав Скочев.Под сянката на Сталин и Хитлер – том 4: Сталин и Тристранният пактС код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпкаКупетеОбичам да препрочитам литературните анализи на проф. Никола Георгиев. И анкетите на Емил Басат с българските преводачи.Тези дни препрочитам „Тоталитаризмът“ на Хана Аренд, „Недовършената градина“ на Цветан Тодоров. Препрочитам и „Потъналите и спасените“ на Примо Леви във великолепния превод на Нева Мичева. Рядко срещана ерудиция в бележките под линия. Каня се да направя един паралел между „Потъналите и спасените“ и „Още един танц“ на Ернест Леви. Тези книги заслужават да бъдат прочетени от повече хора. Същевременно чета с огромен интерес книгата на Снежана Ракова „Некоронования цар на София“, която е за бившия кмет инж. Иван Иванов – един удивителен човек.Погубената БългарияС код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпкаКупетеКоя е последната книга, която ви впечатли?- Доста са. Например „Бежанци“ на Весела Ляхова. Всеки българин трябва да я прочете. Или „Тайните на Втората световна война“ на британския историк Лорънс Рийс, която се чете като бестселър, а носи толкова много познание и фактология, неизвестни на широката публика. И е написана изключително почтено. Също и „Другарите“ на Робърт Сървис. Ние сме склонни да се самобичуваме, но тази книга ще повдигне малко завесата на себепознанието с думите, че „България се оказва най-костеливият орех за Сталин“.Произходът на тоталитаризмаС код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпкаКупетеКазвам го не аз, а британският историк Р. Сървис, авторът на това забележително изследване на историята на комунизма.Да не пропусна и „1968. Смазването на пражката пролет“ от Ангел Николов Филчев – една изключителна книга.Особено впечатляваща е една книга на Рубен Маркъм – „Meet Bulgaria“, която я има на английски и още чака своя превод на български. Откъсите от нея, които публикувах във Фейсбук, предизвикаха огромен интерес.Какъв е вашият ритуал, свързан с четенето – кога, къде, колко?Некоронования цар на София – инж. Иван ИвановС код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпкаКупете- Нямам ритуал.Електронна книга, аудио или на хартия?- На хартия. Но когато работя, предпочитам книги в PDF формат, защото ми е по-лесно да търся и намирам нужните ми пасажи за цитиране.Аудиокнигите са полезни за хора с нарушено зрение или с различна от моята професия. Аз дори музика не слушам, докато работя, защото съм толкова съсредоточена, че просто не я чувам. Мога да слушам музика само активно, не и като фон, когато пиша или чета.Потъналите и спасенитеС код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпкаКупетеЧетете ли на друг език освен на български? Има ли разлика в преживяването? Ако имате избор, какво предпочитате, оригинала или превода?- Налага се да чета на много и различни езици – чета на нидерландски, на френски, на руски, на английски, а когато трябва – и на други езици. Разбира се, че винаги предпочитам на български, стига преводът да е добър. На български чета светкавично бързо и това ми спестява време.Какво търсите в книгите – емоция, знание, развлечение, интелектуално предизвикателство?- Всичко това заедно.Предпочитаният от вас жанр?- Важен е не жанрът, а талантът и почтеността на автора.Коя е най-добрата книга, която сте получавали като подарък или препоръка?- Много са. Последната, която много ценя като подарък и е наистина безценна, е „Форми на съпротивата“ от Красимир Илиев. Чета жадно в момента и изданието на СГХГ за Любомир Далчев. И очаквам с нетърпение Генко Генков.Любимият ви литературен герой?- Пипи Дългото чорапче.На кои автори се възхищавате най-много, в това число поети, сценаристи, журналисти?- Няма да споменавам имена, защото ще трябва да изпиша цели страници и пак ще пропусна някого.Как съхранявате книгите си?- Ох! Мечтая си да имам малък спретнат замък с огромна библиотека – че да има място за всички книги. Моите книги вече са толкова много, че две къщи не ги побират. И майка ми недоволства в България, и домашните в Холандия, но всички са вдигнали ръце.Коя е последната книга, която ви разсмя?И един ден, когато стана писателС код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпкаКупете- „И един ден, когато стана писател“ на Филип Трифонов. Също и „Химия на шегата“ на Михаил Вешим.Химия на шегатаС код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпкаКупетеКоя ви разплака?Чак да ме е разплакала – не, но ми заседна буца, когато препрочитах „Гробовете на Трикери“ на Владимир Сис и „Войната се завръща“ на Анри Пози. И ми се доплака заради окаяното българско безпаметство на тези, които уж са призвани да са духовни водачи на българския народ – така наречените интелектуалци. Щом дойде 27 януари и си закачат табелки във Фейсбук „Ние помним“ – това добре.Но за жертвите на българския народ, за масовите убийства, извършени по заповед на Сталин от български комунистически престъпници след 1944-а, за гръцкия и сръбския геноцид над българите в Егейска и Вардарска Македония – за това нито искат да знаят, нито да помнят.Да не говорим, че нямаме паметници на жертвите на комунистическия тероризъм и преди 1944-а – на жертвите на септемврийския метеж през 1923-а, на тероризма на комунистическите банди и главорези през 1924-а, на атентата през 1925-а и на тероризма през 1943-1944-а.Значи ще помним само чуждите страдания, а българските страдания трябва да посипем с пепел с мантрата, че не трябва да ровим в миналото. Що за двоен аршин?Последната книга, която ви разочарова?- Претенциозните книги, които искат да смаят света, винаги са разочарование.Кой бихте искали да напише историята на вашия живот?- Аз самата.Как ще се казва вашата автобиография?- Знам ли? „В битка с тоталитаристите и полезните им идиоти“?Една книга, която не успяхте да дочетете до края?- Много са. Не си губя времето, ако книгата е скучна.Кое класическо литературно произведение никога не сте чели (и ви е неудобно от това)?- Нито една книга на Достоевски не успях да дочета до края, въпреки че многократно опитвах. Ужасно потискащ е светът на Русия, изобразен от Достоевски. Имам усещането, че нагазвам в лепкаво блато и ще се задуша. Може пък един ден да укрепна достатъчно и да дочета поне „Бесове“ докрай.Коя книга няма да спрете да препрочитате?- О, много са. Например, винаги ще препрочитам с удоволствие добрата детска литература. Книгите на Астрид Линдгрен, на Юлка, на Марк Твен, на невероятния Борис Априлов.И „Видях сгромолясването им“ на Волфганг Бретхолц. Време е да се преиздаде наново, и то не само на български.Как се променя вкусът ви във времето?- Хем се променя, хем не особено. Просто има периоди, в които чета предимно поезия, а други – в които предпочитам проза. Има периоди, в които преставам да се интересувам толкова от художествената литература и предпочитам документалната. После пак се връщам към художествената.Кое е най-интересното нещо, което научихте от книга напоследък?Че истината е могъща и вечна. И че не може да бъде затлачена за дълго. Георги Заркин: Изчезна българският дух, потиснат под ботушите на поробителите
Всичко, което трябва да знаете за:
Книжен плъх (53)