ДАВАЙ, ШИШИ! ГЪЗ ГЛАВА ЗАТРИВА. ВСЕ НЯКОГА!

ДАВАЙ, ШИШИ! ГЪЗ ГЛАВА ЗАТРИВА. ВСЕ НЯКОГА!

ДАВАЙ, ШИШИ! ОСТАВИ СИ САМО „ДЕЛЯНПЕЕВСКО ДЕЛО“ И НИДЯЛКО. ЛИКА ПРИЛИКА СТЕ СИ!„Едно ченге и един олигарх в медиите по-малко…„, квичи в рядък оргазъм един тип, дето няма нищо, ама хич няма нищо общо с Делян Пеевски и Боко Методиев Борисов. Пени се, не пени войнстващият бездарник, който с един още по-голям войнстващ бездарник, дето управлява държавата, зловещо и злокобно злорадстват, заради елиминирането на медия след медия.
Защото така трябва. В държавата на мафията, която управлява. Аре, стига с толкова медии! „Делянпеевско дело“ е достатъчно. И Нидялко, естествено, който ще управлява всичката кочина, наречена „фекална журналистика“. Защото за да изпълняваш мерзости, трябва да си мерзък.
БНР и те под храчките на дебелите човечета, дето шкембаците им са олицетворение на комплексите, защото е речено: „каквото отвътре, такова – отвън“.
ТВ7 и те щели да спират, пищят новите „шишковци“ – „блиЗ“ковци.
Нещо друго да спре? Нещо друго да смачкате, че да останете само вие, шишитата, дето сами се четете, сами си пишете и сами си правите и свирките?
Давай, Шиши! Гъз глава затрива. Все някога.МАДАМ В., „ДУШАТА ТИ ПЛАЧЕ“ ЛИ? ГУТЕНБЕРГ И ИНТЕРНЕТ ЛИ? КАТО ВЪРТЯХТЕ БАНИЦИ И НЕ СМЕЕХТЕ ПЕЕВСКИ ДА СПОМЕНЕТЕ, НЕ РЕВАХТЕ!
АФЕРА вече написа в прав текст онова, което мисли за отвратителното злорадстване от пеевските „шишита“ по отношение на затриването една след друга на медия след медия, за да се стигне до „Делянпеевско дело“, с Нидялко начело.
Но сърцераздирателните вопли* на Мадам В. във Фейсбук как „как душата и плачела“, пък „съзнанието и се бунтувало“, понеже „Гутенберг и Интернет“ непосилно се сблъскали с „пазарът е безмилостен“, ни идват по баничарски и сарайски в повече.
„Плачейки“ Мадам В. ПАК не казва истината. Безпощадната истина, която няма нищо общо нито с Гутенберг, нито със сополите за „честно“, че и „свободно“ слово. Като и е толкова „смело“ перото на Мадам В., защо хлипа, а не изрече истината храбро и яростно? И правила ли го е изобщо някога?
Като въртеше баниците на Борисов Мадам В., и като не смееха да споменат името на Делян Пеевски, не реваха.
Сега ПАК не казват истината и „пазарът“ им крив. Ами вестник не се прави „коректно“, вестникът е сабя, скалпел, който съсича властта, а не и се мазни.
Да, в „Преса“ имаше много талантливи автори. Но не виждаме да пишат сълзливи мелодраматични „послания“, подобни на Мадам В. Впрочем, те са знаели къде отиват да работят, каква е конюктурата и колко тя ще продължи. Колкото – толкова.
Мадам В. обаче патосно рецитира, точно както в дежурен тв ефир ни декламира колко е Убав Бойко Методиев Борисов и колко тя е психоаналитик на ДПС.
Та, колко „свободна“ бе, „пресата“, Мадам В.? Да сте рекли нещичко срещу Пеевски, нищо, че на финала ви пре…а?! Да сте извадили цялата истина за мафията, наречена ГЕРБ, или я карахте единствено по „позволения линч“ – срещу алчниците „реформатори“?! Един път поне да си рискувала престилката си и ръчичките омазани от олио, въртейки баница, Мадам В., ама така да си рискувала, че да не можеш да излезеш в скъп ресторант с Йордан Цонев, а да си тероризирана всякак, заради това, че вършиш журналистика по призвнание, а именно – ЯРОСТНА ОПОЗИЦИЯ НА ВЛАСТТА?!
Не мой да те мислим, Мадам В.! Такива не остават никога извън сладката баница.
По Варна има един лаф: „Тарикат мъж не писка“. Тошо, може би защото е „стрелец“, поне мълчи.Afera.bg*Валерия Велева във Фейсбук: „Това наистина се оказа много тежко. Да затвориш един красив вестник. Да приемеш, че времето е гилотината, която се стоварва безмилостно върху страниците му.
Да се разделиш с един прекрасен екип, който дишаше и твореше в името на своите верни читатели.
Да кажеш сбогом на илюзията си, че в морето от бездуховност и пошлост можеш да изградиш остров на свободното и честно слово. Душата ми плаче. Съзнанието ми се бунтува. От утре „Преса“ вече няма да я има.
Битката на Гутенберг с Интернет се оказа предрешена. Пазарът е безмилостен.
Горда съм с това, което създадохме. „Преса“ ще остане еталон в умиращия вестникарски занаят. Тръгваме си с вдигната глава.
Благодаря на читателите, които ни вярваха и за които знам, че „Преса“ ще им липсва.
Благодаря на колегите за тяхната всеотдайност. Покланям им се, за това, че горяха в името на каузата за смела и честна журналистика“