В навечерието на Никулден с професор Николай Даскалов, удостоен с Кавалерския кръст на Полша

В навечерието на Никулден с професор Николай Даскалов, удостоен с Кавалерския кръст на Полша

Проф. Николай Даскалов е сред емблематичните фигури в културния живот на Велико Търново. Обичаният професор е автор на някои от най-одухотворените и проникновени славистични изследвания, които показват свещената максима, че към литературата трябва да се подхожда съизмеримо със самата нея и свещените й мисии. През годините проф. Даскалов се е утвърдил като харизматична академична личност, баща на търновската славистика, съзидател на благодатна научна и аудиторна атмосфера.
Наскоро видният славист беше удостоен с кавалерски кръст на Ордена за заслуги към Полша. Високото отличие му беше присъдено с указ на полския президент Бронислав Коморовски. То е признание за изключителния принос на професора за популяризиране на полската култура, език и литература и за постижения в преподавателската и научна дейност. Официалната церемония по награждаването се проведе на тържество по повод Деня на независимостта на Полша в посолството на страната у нас. Това е второто голямо признание на полската държава към дългогодишния преподавател от Великотърновския университет. Преди време той получи и Правителствена полска награда за заслуги към полската култура.
Професорът два мандата е декан на Филологическия факулет, директор на Летния семинар по българистика за чужденци и ръководител на Центъра по полонистика при ВТУ. Научните му интереси са в областта на сравнителното славянско литературознание, рецепцията на славянските литератури в България и историята на полската и словашката литератури.
Изявеният славист е сред най-известните Николаевци в старата столица. В навечерието на Никулден разговаряме с него за традициите и символиката на празника в неговото семейство, страстта му към полската литература, особеностите на славянската народопсихология, мъжките приятелства и предателства.За Никулден и семейството
Името Никола се предава по традиция в семейството на проф. Даскалов. Той е кръстен на своя дядо, който е от Пловдивския край и е виден винар. Малцина знаят, че по паспорт професорът също е записан Никола, а от 60-те години, когато започнал да издава първите си статии, подписва своите научни трудове с Николай Даскалов. Един от видните прадеди с името Никола в рода на слависта е бил свещеник и е описан от Захарий Стоянов в “Записки по българските въстания”.
“Дядо ми беше много религиозен човек, но интересното е, че станал такъв на зряла възраст, заради нещастието, сполетяло семейството му – първите му седем деца починали още преди да навършат 3-годишна възраст. Един ден някой му казал, че като се роди осмото дете, с баба ми трябва да отидат на кръстопътя в близост до манастира “Свети Георги”, който според легендите е основан от част от ослепените Самуилови войници. Трябвало да се скрият с детето и да чакат да мине някой, за да може първият минувач да стане кръстник на поредната им рожба. Те спазили заръките и след около десетина минути по пътя се задал старият им кръстник, който ги венчал и кръщавал починалите деца. Това се случва по време на Първата световна война, а той се връщал от фронта. Моят баща е първото оцеляло дете и е кръстен Спас, заради спасението, споходило семейството”, разказва професорът.
За своя дядо славистът говори с особена почит и уважение. От него е възприел и виждането, че свети Никола е най-действеният светец, който не се затваря в сковаващите догматични рамки на манастирите. “Този светец е правил добро чрез действие. Както дядо се изразяваше, той е бил някаква тайнствена творческа сила на Бога. Аз самият също съм чел житието на светеца и от там знам, че той е кръстен на своя чичо, който е епископ на град Патра. Вероятно още от там тръгва традицията да запазиш името в семейството, която е много силна при източните християни”, споделя проф. Даскалов.
Себе си определя като духовно-религиозен човек, който ходи на църква само по празници. Неговото лично отношение към вярата обаче личи във всичките му трудове. Пример за това са изследванията му върху полските романи и най-вече върху Сенкевич, който е и своеобразен философ на христовата религия и вяра.За страстта към
полската литература
Своята страст към полската литература професорът свързва с една важна научна среща с неговия преподавател по старобългарска литература акад. Петър Динеков в Прага. “Той дойде да изнесе лекция в българския културен институт, а след това ме покани да се разходим из стара Прага. Докато се любувахме на красотите на стария град, Динеков започва да ми говори за полската литература, а аз бях увлечен от чешката и дори бях завършил своята дисертация за чешкия и българския романтизъм. Но тогава нещо ми повя от големия свят на полската романна литература”, връща се назад в годините дългогодишният преподавател във ВТУ. Своите научни търсения в следващите години проф. Даскалов посвещава на т.нар. от него “оспорвани шедьоври” – “Quo vadis” на Сенкевич, “Фараон” на Бранислав Прус и “Пепелища” на Жеромски. Така се появява и прочутата му историческа романова ос, изградена на основата на това кое обединява и различава отделните творци. Тези три книги се превръщат в “хит” на славистиката, преведени са на полски и са публикувани в престижни издания.За приятелството
и предателствата
“В приятелствата съм търпял и разочарования, и изненади, но май по-често съм бил огорчаван от мъже. В голяма степен това при нас винаги е било свързано с някакъв стремеж да вървиш нагоре в йерархията. Затова за мен жените май са по-искрени и добри приятели от мъжете. В тази връзка мога да споделя, че няма момиче, което да е минало през моето обучение и до ден днешен да не ми се обажда. Но смело мога да кажа, че никога не съм правил разговор с някой за някой или срещу някой”, споделя професорът. И допълва, че сега сред най-добрите му приятели е проф. Вътов, с когото са били конкуренти за деканския пост сред филолозите. Двамата са неразделни по цяло лято, докато почиват в селските си къщи във Велчево.
Едни от най-близките и верни другари на слависта през години бе гениалният поет Радко Радков. “Аз не познавах човек с такава ерудиция, такъв претоварен от култура човек, който да притежава такова орфическо очарование. У големия талант ерудицията става една озарена и тържествуваща пленница на духа, целият живот на Радко е доказателство за това. Навремето написах, че Радко Радков е единственият български поет, който не се променя, и малцина ме разбраха, разсърдиха ми се за тези думи. Но истината е, че Радко написа първите си гениални драми още на 18 г. – “Балдуин Фландърски” и “Калоян”, и също толкова добър беше и на 60, когато се появи “Патриарх Евтимий”, каза проф. Даскалов.За петъците при Понката
Изявеният славист от години не пропуска традиционните сбирки на клуб “Петъчници” в ателието на търновския скулптор Панайот Димитров – Понката. Своите емоции и съждения покрай срещите с приятелите той описва в своя уникален възвишен стил. “Вечерите у Понката продължават да живеят и се осмислят далеч от мултиплициращата съвременна паплач на антидуховността. Тези вечери са наслада не в пасивния епикурейски смисъл на думата. Тези вечери живеят, дишат, спорят, превръщащи в дестилираща напитка мраморното съвършенство на Понката, силната и в същото време изящна фабулистика на ума и сърцето в графиката на Хаджията, от мощната пластична и в същото време духовна тирания на красотата в картините на Христо Панев, от плодоносния артистизъм на Любо Бъчваров. От всичко онова, което в уморителното препускане на живота проблясва нещо в паметта ни, за да не отказваме никога на жадната ни за помощ душа обичта си към Търновград. Иначе умът и сърцето ни ще изнемогват и зъзнат дори пред камините на съвременната свръхцивилизация. Духовното здраве не е всичко на този свят, но без него всичко е нищо.” Тези свои думи професорът изчита от джобното си тефтерче, където старателно ги е записал.
След това признава, че бездуховността, обхванала сегашното младо поколение, много го тормози. “Не са глупави сегашните студенти, но защо не четат, не мога да разбера. Тази свърхцивилизация като че ли тушира у тях стремежа да отворят книгата. Пък и защо трябва да го правят. Нали само като натиснат едно копче, всичко ще им се даде наготово. На някои от последните ми студенти бях дал да напишат нещо по избрана от тях тема. Всички бяха преписали от интернет, а повечето работи си приличаха едно към едно. Едно момиче пък беше копирало дума по дума моите трудове. Казах, че трябва да й пиша слаб, а тя започна да ми обяснява, че нямам право, защото това аз съм го писал, така че, ако напиша двойка на нея, все едно пиша слаба оценка на себе си”, с усмивка обяснява проф. Даскалов.Златина ДИМИТРОВА, в-к „Янтра Днес“
сн. Даниел ЙОРДАНОВ