ВЪЗМОЖНО Е ЦАЦАРОВ ДА СТАНЕ ПЪРВИЯТ ГЛАВЕН ПРОКУРОР, КОЙТО НЯМА ДА ИЗКАРА ДОКРАЙ МАНДАТА СИ

ВЪЗМОЖНО Е ЦАЦАРОВ ДА СТАНЕ ПЪРВИЯТ ГЛАВЕН ПРОКУРОР, КОЙТО НЯМА ДА ИЗКАРА ДОКРАЙ МАНДАТА СИ

Прокуратурата и МВР се превърнаха просто в броячи на труповеАдвокат Николай Хаджигенов има над десетгодишен стаж като защитник по наказателни дела. Той бе между адвокатите, които покрай работата си се оказаха въвлечени в аферата „КТБ“ още от самото й начало: като защитник на един от „убийците“ на депутата Делян Пеевски. Затова потърсихме и неговия разказ за това, какво всъщност се случи тогава, как опитът за убийство на Пеевски всъщност „се върза“ със затварянето и с последвалия фалит на банката и какво се случва сега, година след шумното начало на историята.
Г-н Хаджигенов, Вие бяхте защитник на Георги Христов, единия от тримата „убийци“ на Пеевски. Той и другите двама – Венцислав Върбанов и Красимир Методиев, бяха задържани на 11 юни миналата година. Срещу тях бяха повдигнати обвинения в опит за убийство, те изкараха няколко дни в ареста, след което бяха освободени, защото се оказа, че по делото няма никакви доказателства. Прокуратурата се отказа от обвиненията си, а Сотир Цацаров даже се извини. Спомняте ли си как започна всичко? И давахте ли си тогава сметка, че ставате участник в първото действие на пиеса около фалирането на Корпоративна търговска банка, която впоследствие разтресе цялата държава?
– В началото не подозирах изобщо за какво става дума. Започнах да навързвам картината едва няколко дни по-късно. В началото обаче нещата изглеждаха напълно обичайни. Звъннаха ми около 6.30-7.00 ч. сутринта заради обиска в дома на моя клиент – Георги Христов, за когото чак по-късно разбрах, че е сочен като „главния убиец“ на Пеевски. Тогава обаче все още нищо не знаех. Човекът ми каза, че у тях ставали чудеса: обиск, качулки, барети, кучета. Дадох му стандартните инструкции, обясних му, че със сигурност ще го задържат за 24 часа, защото такава е практиката напоследък. И продължих с работата си, защото точно по това време имах други много тежки дела. Нямам ясен спомен дали към онзи момент изобщо имаше разрешение за този обиск, или после го издаваха. Но си спомням, че питах Христов дали са му казали какво точно търсят и той ми отговори: не. А това е абсолютно незаконно, длъжни са да кажат. Към обед същия ден вече се освободих и се заех да издирвам къде са го откарали. Бяха го прибрали в Главна дирекция на полицията. Отивам аз на място, два часа водих битки с тогавашния шеф на звеното за тежки престъпления, за да ме пуснат до клиента ми. После се оказа, че са го преместили в сградата на 7-мо РПУ, която е в съседство. Накрая все пак го видях, подписа ми пълномощно. Питам го пак – знае ли за какво става дума, защо е там. Той пак казва, че не знае. Предупредих го, че като изтекат 24-те часа, ще го отведат другаде – и това е стандартна схема. Така и стана. Питам аз на другия ден, в полицията ми отговарят: ааа, ние го освободихме, точно на секундата. Освободили – друг път. Човекът го няма никъде, не си вдига и телефона. Те ги освобождават само на документи, иначе връчват призовка за явяване в следствието, слагат им белезниците и директно ги карат натам. Това също е абсолютно незаконосъобразна практика, но всеки път става така. Пак тръгнах да го издирвам, та най-накрая го видях на петия етаж в следствието, в коридора до радиатора.Кога разбрахте, че Георги Христов е обвинен в опит за убийство на Делян Пеевски?
– Чак на втория ден вечерта. Обади ми се следователят по делото, обясни ми, че Христов трябва да бъде разпитан веднага, посред нощ, защото това било „неотложен случай“, и че ще му предявят обвинение. Отидох, а там вече чакаха другите двама колеги – те висели там от сутринта. Връчиха ни и постановлението. Гледам аз вътре – общият състав на опит за убийство. На кого, бе? Обръщам на втората страница и виждам: Делян Славчев Пеевски. Честно ви казвам, тогава се шашнах. Първата ми мисъл беше, че в следствието нещо се будалкат с мене. Само че работата не беше майтап. Клиентът ми и той взе да чете постановлението. Че като пребледня този човек, без малко да се свлече на земята – тогава разбрах, че той е болен от диабет, че не е ял нищо откакто е задържан, не е и пушил, а това било много лошо в такива случаи. Извикаха линейка и така си тръгнахме. После го питам познава ли изобщо Пеевски, а той ми вика, че го видял веднъж, докато чакал за среща с шефа на „Булгартабак“. Толкова.
От самото начало клиентът ми се съмняваше, че може да са го прибрали заради сделка за цигари с „Булгартабак“, извършена през фирма, с която компанията търгува директно. Христов е платил над 400 000 долара за покупка на цигари, част от парите били взети назаем. Цигарите били произведени, но после не е получил нито тях, нито парите си. Това му беше съмнението – че го търсят заради тази сделка с „Булгартабак“. И през ум обаче не му беше минало, че ще го дърпат за „убийство“ на Пеевски.
Някъде в папките по делото изобщо споменаваше ли се името на Цветан Василев? Стана ли ясно какъв може да е бил мотивът за едно такова убийство?
– Вижте, това всичкото си бяха някакви хуморески. Името на Цветан Василев изобщо не съм го видял по делото. То какъв Цветан Василев – дори Георги Христов не се споменаваше вътре. Тези трима души са филмирани и записвани поне един месец, срещу тях е бил хвърлен огромен ресурс. Но единственото нещо, което имаше срещу моя клиент например, беше едно засечено телефонно обаждане до друг от „обвиняемите“. И какво е това обаждане – цитирам Ви дословно: „Пич, трябва ми спешно самолетен билет до Виена.“ А малко по-късно му се обаждат да му кажат, че билетът му е еди-къде си, да отиде да си го вземе. Толкова. Аз затова бях яхнал здраво метлата по време на прословутото дело в МВР-болницата (б. ред. – делото за мярката за неотклонение на тримата „убийци“ на Пеевски се гледа там, защото единият от тях бе в тежко здравословно състояние, което не позволяваше да бъде изправен пред традиционния съд). Направо обявих, че това дело е подигравка с правосъдието. Оставете, че няма мотив, по него няма нищо. Ама вие само си представете каква беше картинката тогава: единият „обвиняем“ лежи възнак, закачен на системи, кръвното му стигнало до 180, човекът колабирал, не е нито на тоя, нито на оня свят, напълно неадекватен. И ние ще гледаме дело. Какво правосъдие може да бъде това…
Добре де, откъде изобщо тогава тръгна това обвинение срещу Василев?
– Не към мене този въпрос! Има един анонимен свидетел, за когото злите езици твърдят, че е бил Пепи Еврото (б. ред. – бившият шеф на столичното следствие Петьо Петров), но ние няма как да знаем това. Та този свидетел навързва някак тези трима души с Пеевски и с Цветан Василев. Но и това се оказа хумореска…
Но точно тази хумореска се сочеше като повод полиция да нахлуе в сградата, в която се помещава централата на Корпоративна търговска банка два дни след ареста на тези трима „убийци“. Тогава се понесе версията, че именно Цветан Василев е възможният поръчител на убийството на Пеевски. А това окончателно побърка вложителите като обезумели да тръгнат да теглят парите си от банката…
– Така беше. Въпреки че аз още тогава се чудех що за глупост е това нахлуване, защото трябва да си пълен кретен, за да „поръчаш“ Пеевски и да си държиш документи и доказателства за това в чекмеджето на бюрото. А Цветан Василев очевидно не е кретен. Тогава просто смятах, че това, което се случва, не е нормално. Но още не бях осъзнал, че е възможно истинската цел на атаката да е бил самият Цветан Василев. Започнах да се замислям сериозно, когато се опитаха да ме „прескочат“ като защитник и да назначат служебен адвокат по време на разпитите на „убийците“ на Пеевски пред съдия. Бях предупредил и беше записано в протокола, че на еди-коя си дата съм в съдебно заседание и няма да мога да участвам в следствените действия. И точно на тази дата, пет минути преди да вляза в залата, ми звъни следователят и ми казва: ние сме пред Съдебната палата, ще правим разпит пред съдия. Казвам им, че това е недопустимо, пък те ме уведомяват любезно, че си водят служебен защитник. Тогава, няма да скрия, се обадих на телевизиите, за да им кажа какво се случва. И минути по-късно следователят пак ми звънна, за да каже, че се отказват от разпита.Такъв един разпит би бил проведен в нарушение на закона и после няма начин да мине като доказателство в съда. Какво ще спечели прокуратурата, ако си минира така делото?
– Да, но кога ще стане това? Чак след година или две, когато делото стигне до съд, ако изобщо някога се случи. Но през това време това иначе незаконно действие щеше да послужи като основание тези трима души да стоят в ареста – а според мен това беше основната идея. Такива трикове са незаконосъобразни, но се правят всекидневно.
Та тогава започнах да си обяснявам нещата така: ако тогава ги бяха задържали нашите трима „убийци“, на следващия ден щяха да задържат Цветан Василев, после щяха да влязат в банката и предполагам, че след това тя просто бързичко щеше да бъде открадната. Защото от такова публично сгромолясване на КТБ, която съвсем не беше една обикновена банка, нямаше полза никой: нито Пеевски, нито Цветан Василев, нито Бойко Борисов – никой. Ако бяха успели с арестите, нещата пак нямаше да минат тихомълком, но щяха да изглеждат по друг начин. Не успяха обаче по една елементарна причина, според мен: не са обхванали идеята в цялост, защото нямат поглед върху наказателния процес. Явно на хората, които са замислили цялата тази акция, погледът им върху наказателния процес е повече от оскъден. Мисленето им изглежда така: пращам момчетата, задържат, пишем обвинителен акт, пък после ще му мислим. Само че наказателният процес си е цяла наука, при това сериозна. А аз, без да подозирам, без да знам дори, съм сложил прът в тяхната идея.Добре де, но тогава излиза, че прокуратурата, за която би било странно да се каже, че няма поглед върху наказателния процес, е просто маша в ръцете на някакъв неназован субект? Или кръг от субекти, които я използват при разчистване на икономическите сметки помежду си?!
– Не мисля, че прокуратурата е проста маша. Особено в този казус. Прокуратурата по времето на Борис Велчев беше маша. Но под управлението на Цацаров се превърна в активен, при това много активен участник, в политически играч. И продължава да е такъв и в момента. Само че при целия този шум, който се вдигна, за мен Цацаров вече е политически труп и съвсем не е нужно да си врачка, за да разбереш това. Като политически играч Цацаров вече е свършен. Доколкото съм чувал, той не е глупав и би следвало да го съзнава, въпреки че съм виждал многократно как дори и умни хора, когато стигнат на някакво ниво, просто късат рязко връзката с действителността и отказват да видят дори най-очевидните неща. Но според мен е възможно Цацаров да стане първият главен прокурор, който няма да изкара докрай мандата си – независимо по каква причина. Дори може и сам да се откаже от него.
Накрая: каква е равносметката година по-късно?
– Ами каква е: Цацаров е там, където беше, Пеевски е там, където беше, Цветан Василев също е там, където беше и преди година – в чужбина. Само банката я няма.Като казахте, че Василев е там, където беше – т.е. в чужбина, нормално ли е една година държавата в лицето на прокуратурата, а и на цялата ни дипломация, да не съумяват да намерят начин да го върнат тук, след като се твърди, че е толкова виновен?
– Не е нормално, разбира се. Но не мисля, че някой изобщо го иска тук. Та нали самият Василев още в началото предложи да му отменят задържането, за да се върне сам веднага у нас. Само че тогава се караше по стария сценарий: да го задържат, да го вкарат в затвора, пък той оттам да се обяснява… Честно казано, след всичко, което се случи, ако Цветан Василев беше мой клиент, аз също щях да го съветвам да си стои там, където е.Да се върнем към Пеевски и неговите „убийци“. Бяхте се заканили да съдите държавата за това, което се случи с тези трима души, отказахте ли се?
– Не, ни най-малко. Доколкото знам, един от колегите вече е завел дело за вреди по Закона за отговорността на държавата, но аз още събирам документите. Защото месеци наред прокуратурата ни прави въртели и отказваше да ни даде достъп до делото. Но вижте, не това е важното: ние нашите битки ще си ги спечелим в съда. Лошото е, че като граждани на тази държава губим войната. Губим не просто живота си, губим свободата си да мислим, да правим каквото и да било. А политическата шайка печели. Прокуратурата и МВР се превърнаха просто в броячи на трупове. Техни служители крадат, лъжат, подправят доказателства, издават документи с невярно съдържание, нарушенията, за които сега говорим, се правят всекидневно. Това положение не започва от Цацаров, той просто завари тази система, която функционира по този начин вече 25 години. А е работила другояче.
Само един пример ще ви кажа: едно време имаше санкции и ако на някой прокурор му освободят трима поред задържани или ги оправдаят, той просто отхвърчаваше. Какво се случва сега? Ами на „нашия“ прокурор му спечелиха конкурса с оценка 5.95, направиха го от районен градски прокурор. Скоро чух, че е бил поканен в специализирания екип за борба с корупцията. Нали се сещате колко успешно ще я борим така корупцията?…Ирина Матева
www.paragraph22.bg