„Време разделно“ – Антон Дончев и Фани Попова-Мутафова

„Време разделно“ – Антон Дончев и Фани Попова-Мутафова

„В публикуваните посмъртно „Дневници“ на писателя Йордан Вълчев се твърди, че Фани Попова-Мутафова е написала романа „Време разделно“, но заради забраната ѝ да публикува след 9 септември 1944 г., го публикувал под свое име 33-годишният Антон Дончев. (Сега той е 90-годишен академик на комунистическата БАН и шеф на строителната фирма Трейс груп, ремонтирала пътя-убиец до Своге.)“
Фани Попова-Мутафова е дъщеря на генерал Добри Попов, завършил Военната академия в Торино. Живее със семейството си в Италия. Завършва гимназия в София и учи пиано в Мюнхенската консерватория (1922 – 1925).
В периода 1925 – 1927 г. членува в литературния кръг „Стрелец“. Съпруга на Чавдар Мутафов, известен архитект, писател и критик.
Със своите над 35 книги, издадени до 1944 г., тя е най-популярната писателка в България.
Кирил Христов казва за нея: „Най-високият връх, достигнат от българската жена… Нейните исторически романи я поставят на нивото на най-големите писатели в този жанр в световната литература.“
По време на Втората световна война Фани Попова-Мутафова се увлича по националистически идеи и пише публицистика, възхваляваща царското семейство, Адолф Хитлер и Бенито Мусолини.
Поради това след 1944 г. изпада в немилост. Арестувана е и осъдена е от т. нар. Народен съд на 7 години затвор за „прогерманска дейност“ и „великобългарски шовинизъм“.
В публикуваните посмъртно „Дневници“ на писателя Йордан Вълчев се твърди, че Фани Попова-Мутафова е написала романа „Време разделно“, но заради забраната ѝ да публикува след 9 септември 1944 г., го публикувал под свое име 33-годишният Антон Дончев. (Сега той е 90-годишен академик на комунистическата БАН и шеф на строителната фирма Трейс груп, ремонтирала пътя-убиец до Своге.)
След като през 60-те години на XX век комунистическият режим се ориентира към „патриотична“ идеология, Фани Попова-Мутафова е в известна степен реабилитирана.
Налагат ѝ да се разкае за „грешките“ си, за да излезе поправеното издание на „Дъщерята на Калояна“ през 1962 г. Принудена е насила да внесе поправки също в „Солунският чудотворец“ и в „Йоан Асен ІІ“.
„Последният Асеновец“ е преиздаден след смъртта ѝ без поправки. Последната ѝ книга е биографията „Д-р П. Берон“ (1972).
В периода 2007 – 2009 г. четирилогията „Асеневци“ излиза за пръв път след Втората световна война с автентичния си текст, като са отстранени всички насилствено наложени добавки и поправки.
Умира на 9 юли 1977 г. в София.Проф. Петър Иванов, Фейсбук