България към Нищото

България към Нищото

Когато начело на властта е човек без принципи, обграден от хора без принципи;
Когато няма последователност в действията, а импровизация, имитация и симулация на активност по линията на най-малкото съпротивление или мотивирана от първосигналните инстинкти;
Когато няма базирано на каквато и да било стратегия управление;
Когато всичко е отиграване на ситуации и безскрупулен ПиаР, в смисъл на PRопаганда;
Когато стремежът е с всички да сме добре и затова никой не ни уважава;
Когато в командната кабина на страната се говори първото, което ни хрумне, като на обяд се казва коренно различно от казаното сутринта, а вечерта – противоположно и на казаното сутринта, и на казаното на обяд;
Когато държавата по ключовите си приоритети, каузи, мисии, цели е на автопилот…
То как си мислите – това може ли да е вече и все още държава?
Нима така може да се продължава безкрайно дълго?
И не е ли напълно логично и съвсем естествено всичко, което протича у нас, всеки процес, всяка тенденция – на сриване на институции, на ерозия на ценности, на разпадане на социалната тъкан на обществото, на разкъсване на връзките между града и селото, между интелигентните и останалите, между про-европейците и другите, между българите в България и българите извън нея?
Толкова ни е фасадна демокрацията, че на фасадата на Народното събрание едно пише, а друго се чете. И се чете не това, което пише, а Всяка коза за свой крак!
Сиреч:Спасяване поединично и кой как може!
Нима не е очевидно, как не остава нищо свято у нас?! Как който, както и откъдето и да дойде, си прави каквото пожелае, каквото си поиска, манипулира и употребява своите геополитически поддръжници, своите фили, настройва ги и ги насъсква срещу това, което на него не му изнася, срещу своите фоби!?
Крушката си има опашка, причината си има следствие, болестта си има симптоми и синдроми, хаосът си има анархия.
Не може и да бъде другояче.
То е като при насипването на пясък на купчинка – насипваш, насипваш и купчинката расте. От един момент нататък и най-малкото зрънце пясък предизвиква свличане на купчинката, свлачище, лавина, съспиване и разсипване.
Ние насипахме в управлението на всички нива толкова много елементарност, безпросветност, опростачване, некадърност, калинкова свещена простота, тройкаджийство, ароганатност и липса на дори минимално съмнение в това, което се прави, че вече пясъчната купчинка България се свлича, лавината е тръгнала и само мълчанието на агнетата и шумът на взрялата се отстрани, като кибик във вечното европейско първенство наша публика, по детски безхаберно радваща се на чужди победи и страдаща за чужди загуби, ни пречи да видим и да чуем тихия, но зловещ грохот на пълзящото лавинно свлачище, което завлича България към Нищото… Но нищо, нали сме патриоти, патрЕоти и патриотари – колко му е да си кажем патриотично, че България е била и ще бъде, че тя и по-големи беди е преживявала. Все пак Надеждата като първа глупачка умира последна!Николай СлатинскиИзточник: Фейсбук